Роденият в Русе Александър Георгиев предизвика истински фурор с отличните си изяви в първите си две срещи като титуляр на вратата на „Ню Йорк Рейнджърс” в НХЛ.
Съдбата и кариерата на 22-годишния хокеист обаче можеше да са съвсем различни, ако България не бе преминала през финансовата и политическа криза през 1997 г. Именно тя подтиква родителите му да се преместят в Москва, където започва хокейната приказка на Сашо. Това разказа специално за bTV от САЩ бащата на Александър – Георги.
Екипът ни се свърза с него благодарение на председателя на Българската федерация по хокей на лед – Мартин Миланов.
-Разкажете ни за детството на Сашо в България.
-Сашо е роден в Русе на 10 февруари 1996 г. Аз съм българин, а майка му Наталия е рускиня. Запознахме са по време на следването ми в Московския енергетически институт, където учих ядрена физика.
-Как се стигна до заминаването ви за Русия?
-След като завърших образованието си, с цялото семейство се прибрах в България. Живяхме в Русе до 1997 г. Помня, че тогава имаше някаква криза с парите. Бяха с много нули и изведнъж хората обедняха, валутата поскъпна драматично, а със семейството ми се върнахме в Москва. По това време в България въведоха валутен борд, привързаха лева към немската марка. Така че, ако не беше кризата в България, още щяхме да живеем в Русе или в Козлодуй. Имах договор с централата там за 5 години. Те ми плащаха и стипендия по време на следването.
-Кога Сашо започна да се занимава с хокей?
-Сашо започна да се занимава с хокей на 11 септември 2001 г. На същия ден стана и терористичният атентат в Ню Йорк. Започна в московската хокейна школа „Пингвините” в Бирюлево.
-Защо избра вратарския пост?
-Вратарския пост го избра не Сашо, а треньорът Игор Манякин. Той водеше заниманията на родените през 1996 г. Със съпругата ми нямахме никаква представа от хокей. Искахме само детето да заякне и да не боледува. Хокеят е спорт номер 1 в Русия и за това го избрахме. По това време и Владислав Третяк се бе върнал от САЩ и често го показваха по телевизията.
-Как се стигна до преминаването му в отбор от НХЛ?
-Отборите в НХЛ имат свои скаутски служби, посещават мачове на различни отбори, пишат отчети за играчите, които са харесали. Главният скаут на „Рейнджърс” за Европа често гледал мачове на Сашо и му предложи да се присъедини към камп на тима в началото на юни. По време на камп-а треньорите работят с младите играчи, като до края на август се отсяват най-добрите. След първия лагер от „Рейнджърс” му предложиха договор, но той вече имаше такъв с финландския ТПС до 2020 г. За това от „Рейнджърс” трябваше да му платят неустойка. След като уточниха тази формалност, на 17 юни Сашо подписа контракта.
-Как се почувствахте, когато диктора в зала „Медисън скуеър гардън” обяви името на сина Ви като титулярен вратар на „Рейнджърс”?
-Почувствах се горд, че синът ми играе в легендарен клуб и в тази велика зала.
-Как очаквате да се развие кариерата му оттук нататък?
-Надявам се Сашо да се утвърди в отбора и да стане титуляр в НХЛ. Засега той е само проект, който има перспектива за развитие. Само времето ще покаже. Кариерата му зависи от много фактори и най-важни са може би трудът и природните данни. Не е маловажно и да си в точното време на точното място.
-Възможно ли е да го видим в националния отбор на България?
-За националния отбор на България няма как да играе, въпреки че има и българско гражданство. Няма как да стане, след като е играл за друг национален отбор - руския. Сашо се надява, че отново ще може да облече фланелката на Русия – отбор, който винаги е сред претендентите за медали на световни първенства и олимпийски игри.
