17 май е датата, на която се чества Денят на българския спорт. Днес се сещаме за хилядите ентусиасти, избрали да се борят за своите успехи по строги правила, само с физическите си възможности и в духа на честната игра.
Спортът не е просто поредното нещо, което се случва на стадиона или по телевизията. Спортът носи не само здраве. Той е емоция, обич, нещо голямо, което не може да бъде обхванато от думи.
Той е като цвете - за да расте, трябва да се полива с нови методи, нови таланти, нови почитатели. А преди това трябва да се засади.
За това, именно на 17 май ви припомняме 10 имена. Те не са българи, а швейцарци, но през 1894 г. идват у нас, за да сложат внимателно основите, на които градим и днес.
Даниел Бланшу - роден в град Лозана, учител в Кюстендил
Алоиз Бюнтер - роден в Енетбюргер, учител в Търновската мъжка гимназия
Жак Фардел - роден в Нюшател, учител в Казанлъшкото училище
Шарл Шампо - роден в Ааро, учител в Софийската мъжка гимназия
Луи Айер - роден в Хомберт, учител в Ломското училище
Август Векер - роден в Обони, учител в Пловдивската мъжка гимназия
Жорж де Режибюс - роден в Ивердон, учител в Варненската мъжка гимназия
Виктор Роберти - роден в Мудон, учител в Силистренското училище
Емил Кюпфер - роден в Таскрен, учител в Габровската мъжка гимназия
Шарл Дюванел - учител в Русенската мъжка гимназия, пристигнал два месеца по-рано.
Защо тези имена са важни?
Това са хората, които поставят началото на организирания български спорт. Всички те идват доброволно у нас и са назначени за учители със заплата от 300 лв. в различните градове. Именно те първи показват на учениците какво е физическо възпитание, обясняват им защо е важно да практикуват спорт, запалват искрицата на съревнованието, която гори силно и до днес.
Луи Айер основава първите спортни клубове у нас, така наречените "юнашки дружества". След избухването на Балканската война, той повежда 205 от своите възпитаници към фронта, за което е награден с медал "За храброст". По време на Първата световна война отново е на бойното поле и губи живота си при Дойран.
Даниел Бланшу дава идеята за създаване на българските гимнастически дружества. Той подготвя редица родни преподаватели да тръгнат по неговите стъпки и да станат треньори (тогава учители) по гимнастика. По тази задача той работи заедно с Луи Айер, Алоиз Бюнтер и Жак Фардел.
На Жорж де Режибюс дължим... футбола. За първи път играта "ритнитоп" е показана от него във Варна. След като обяснява правилата на своите ученици и поставя топката в средата на двора на Варненската мъжка гимназия, всичко останало губи значение. Седмица по-късно класовете са формирали своите отбори и нямат търпение да опитат новия спорт. Режибюс остава у нас за кратко, а след това дълги години преподава в Египет.
Шарл Шампо е човекът, който "пренася" футбола в София. Той е и първият български участник на олимпийски игри. През 1896 г. става пети на прескок в Атина.
Десетимата швейцарци много усърдно подготвят хората, които ще ги наследят. Това е и идеята на министъра на образованието Георги Живков, който ги кани у нас след посещение в родината им.
Към всеки от тях е прикрепен и българин, който трябва да научи тънкостите на упражненията в 4 основни групи:
Първата група - упражнения без гимнастически уреди:
- ходене, бягане, скачане на дължина и височина, строеви упражнения, народни хора и танци.
Втората група - упражнения с гимнастически уреди:
- бухалки, обръчи;
- тояги (дълги и къси), венци, знаменца;
- овчарски скок, упражнения на коза, на дървен кон в дължина и ширина с дръжки и без дръжки, висилка, успоредка, стълби, шведска стена, въжета, стълбове, шведска пейка, на греда, или колело (обръч);
- вдигане на гири, мятане на камъни.
Третата група - групови упражнения:
- гимнастически пирамиди;
- масови гимнастически представления, игри на открито и т.н.
Четвъртата група - военни умения:
- боксови упражнения - удари и блокове с ръце;
- удари с крака и защити;
- работа с тояга (сопа) - дълга и къса.
Ако българският спорт ви е донесъл капка гордост, радост и емоция, то именно тези 10 имена трябва да знам. И поне веднъж годишно, на 17 май, например, да им благодарим.
