Чарли Едуардс на три пъти се сбогувал с майка си Тери преди тя да влезе в операционната за мозъчна операция. Интервенция, при която шансовете ѝ да живее били 50-50. И трите пъти тя спечелила битката. Боксьорът от Лондон бил до нея преди 18 месеца и ѝ казал: "Ако е време да си тръгнеш, не се бори повече". Впоследствие споделя, че преди да изрече тези думи му е било по-тежко от всякога.
Майката на Едуардс води продължителна борба с рака, получава и мозъчен кръвоизлив по време на рутинен ядрено-магнитен резонанс. Тя винаги е вдъхновявала и подкрепяла 25-годишния боксьор в категория перо не само на, но и извън ринга.
Цели две години Едуардс тренира усилено и чака своя втори шанс да спази едно обещание към нея - да стане световен шампион. Постига го в края на миналата година - три дни преди Коледа. През уикенда той за пръв път ще защитава пояса си при 50-килограмовите.
През 2016 г. Едуардс пропуска първия си шанс, отстъпвайки на филипинеца Йонриел Касимеро в спора за титлата на IBF.
"Toгава майка ми бе много болна и не можеше да дойде на мача, а аз не знаех колко още ѝ остава. Преди състоянието ѝ да се влоши, тя ме накара да обещая, че каквото и да стане ще продължа да се боксирам и един ден ще стана световен шампион. Няма да го забравя и все още настръхвам, когато се сетя", споделя боксьорът.
Преди втория мач за титлата в категорията - срещу Кристофър Росалес през декември 2018 г., Чарли разбира от сестра си, че майка им ще присъства на двубоя.
"Беше страхотна новина. Тя е най-големият борец, когото познавам. На три пъти премина през мозъчни операции и се справи... Тъжно е, че ѝ се паднаха такива карти. Едва ли щях да бъда толкова мотивиран да стигна до върха, ако не беше тя. Радвам се, че успях да удържа на думата си. Затова и бях толкова емоционален след последния гонг"
Мотивацията му обаче не е различна. "Въпреки световната титла, не се чувствам напълно удовлетворен. Тя не промени нищо и не искам да прекалявам с празненствата. Едната ми мечта се сбъдна, но остава другата - да спечеля поясите в различни категории", казва Едуардс.
Това е цел, която иска да постигне и брат му Съни, също занимаващ се професионално с бокс.
"Често правим спаринги с него, като никога не сме се сърдели един на друг за случилото се на ринга. Имали сме братски спорове, за които забравяме скоро след това. Подкрепяме се за всичко. Никога не сме гледали боксови мачове религиозно. Просто от малки бяхме обсебени от идеята един ден да сме световни шампиони. Не е имало победител в битките ни, освен на Playstation и Xbox", разказва Чарли Едуардс.
А историята на последния е за битка със здравословните проблеми на майка му, но и борба с неговите собствени демони. Две мъчителни години.
"Моментите от радостта ми в съблекалнята, когато показвам пояса на мама, са напълно реални. Няма как да имитираш истинската любов. Затова е толкова красива. Обещах ѝ тази титла преди много време. Пътят бе изпълнен с възходи и падения, имаше много емоции. Радвам се, че успях да удържа на думата си"
"В наши дни всеки се прави на някого, важното е да бъдеш себе си. Сега съм световен шампион и късметлия, че майка ми отново е у дома. Чувствам се благословен, че отново мога да я видя щастлива. И все пак бих дал всички титли, за да оздравее тя напълно", споделя Едуардс.
