Много деца мечтаят да станат футболисти и да представят родината си на световно първенство. Играчите на Мондиал 2018 са изпълнили тази своя мечта, но детството на една голяма част от тях е било изключително трудно и далеч не е предвещавало щастлив край.
Убийство, бедност, болест, нощи на улицата - това са само част от нещата, които е трябвало да преживеят някои от основните действащи лица на това световно първенство.
Якуб Блашчиковски - става свидетел как баща му изнасилва майка му
Едва 10-годишен полският полузащитник губи надежда, че нещо хубаво може да се случи в живота му. Баща му лежи в затвора с 15-годишна присъда, а грижите за него и по-големия му брат Давид падат върху плещите на неговата баба.
Тогава в живота му се появява Якуб - неговият чичо, който е бивш капитан на националния отбор по футбол на Полша и го окуражава да продължави да тренира. Блашчиковски работи усилено, опитвайки се да забрави тежкото си минало. Години по-късно е част от най-добрите на Мондиала в Русия.
Фирмино - да те спрат на границата
"Когато бях дете, родителите ми бяха категорично против това да играя футбол. Искаха от мен да уча, затова ме заключваха, а аз прескачах оградата, защото исках да играя. Имах и една основна задача: да помагам на семейството ми да продава кокосова вода", спомня си бразилецът.
Един зъболекар случайно го открива за големия футбол. Марселус Портея го вижда как играе за местния "Регатас". Лекарят решава да стане негов агент, а през 2009 г. играчът е поканен да тренира в "Олимпик" Марсилия. В Мадрид, където е имал прекачване, той не успява да мине проверките и не може да продължи своето пътуване. На 17 години Фирмино се завръща в Бразилия. През 2018-та обаче той грее с екипа на "селесао".
Габриел Жезус - момчето, което рисуваше по стените на Сао Пауло
За само 4 години животът на Габриел тотално се променя. По време на световното първенство през 2014 г., звездата на "Манчестър Сити" все още е далеч от дебют дори в елита на Бразилия. По онова време той се занимава предимно с... рисуване по стените на Сао Пауло. На 17-годишна възраст баща му се отказва от него. Отгледан е от майка си в Тремембе. Вече носи обувки за десетки хиляди евро и е един от основните козове на бразилците на Мондиала в Русия.
Бейранванд - номад, пицар, чистач на коли и бездомник
Алиреза Бейранвалд е вратарят на Иран, който оцеля. Роден в семейство на номади, които се занимават с добитък, като дете той е просто овчар, който мечтае да играе футбол.
"Най-голямото предизвикателство за мен са всички жертви, които съм направил, за да стигна до това ниво в моята кариера. Нямаше къде да спя в продължение на години. Бях далеч от семейството си, а това беше огромна трудност за мен.", споделя стражът.
Баща му не позволявал да играе футбол, затова Бейранвалд отива в столицата. Работи като пицар, чистач на коли... налагало се е да спи на открито през нощта, за да изпълни мечта си. Години по-късно го видяхме на вратата срещу Испания.
Деле Али - едно детство, изпълнено с проблемите с алкохола на неговата майка
Цялото име на футболиста е Бамидеде Джермейн Али. На 13 години, той живее в приемно семейство, само за да не бъде на улицата. Реалността го удря на много ранна възраст. Майка му има проблеми с алкохола и не може да се грижи за него. Заобикаля го среда, изпълнена с алкохол и наркотици.
Баща му Кехинде, принц на нигерийско племе, го изоставя само седмица след раждането. Деле Али бяга от проблемите във футбола и вече е една от звездите на Англия.
Хуан Куадрадо - да застрелят баща ти пред очите ти
Действието се развива през 1992 г. в Некокли, Колумбия, когато Хуан е едва на четири години. Докато се крие, той вижда как застрелват баща му. Куадрадо намира своето спасение във футбола.
Виктор Моузес - когато войната те направи сирак
Нигериецът е част от "Челси" и представя родината си в Русия.
Лука Модрич - да избягаш от бомбите, които убиват дядо ти
Войната в Хърватия започва през 1991 г. и приключва през 1995 г., когато Модрич е на пет. Детството му е свързано с войната, а на хърватския халф му се налага да напусне родния си град. Баща му Стипе по онова време е войник в армията, а дядо му е убит в близост до дома им от сърби.
Лука и майка му бягат в Задар, където няма стрелби, бомби и война. Живеят в приют за бежанци, когато бъдещата звезда на "Реал" Мадрид открива футбола.
"Войната ме направи по-силен. Това беше много труден период за мен и семейството ми. Не искам да нося тези спомени със себе си завинаги, но в същото време не искам да ги забравям", казва лидерът на "шахматистите".
Джейми Варди - един бивш побойник
Все пак Варди продължава да играе по ниските дивизии, а в същото време работи във фабрика, за да може да се издържа. Една вечер осъмва в полицейски участък заради непристойно поведение. Пуснат е от ареста с проследяваща гривна на глезена. Трансферът в "Лестър" променя изцяло живота на футболиста, който отбелязва множество голове, печели слава и пари.
Карлос Бака
Той разказва сам собствената си история: "На 20 бях навигатор в автобус в родния ми град Пуерто Колумбия. Животът ми далеч не беше лесен. По-късно станах шофьор на автобус, живеех скромно и печелех, колкото да оцелявам. Вратите за професионалния футбол отдавна бяха затворени за мен. Същата година обаче имах тестовете в "Баранкиля" и благодарение на Бог ги преминах успешно", споделя голмайсторът пред "Марка".
Мондиалът в Русия е второто първенство за Бака, който преди това е бил и рибар. "Имах много трудности. Като дете трябваше сам да си изкарвам парите. Направих много грешки, но се радвам, че научих много."
Каземиро - момчето, което плаче, когато говори за своето детство
Бразилецът не може да сдържи сълзите си, обяснявайки за първите си години. Халфът си спомня как майка му го лъжела, че ще му купи напитката, която харесва. Тя не искала да му казва в каква бедност реално живеят.
"Прекарах почти цялото си детство в бедност. Майка ми казваше да ходя вкъщи, понеже нямах пари да си купя нещо", разказва той пред клубната телевизия на "Реал" Мадрид.
Бразилецът вече е основна фигура в тима на "селесао" и е една от надеждите на "кариоките" за шеста световна титла.
Карл Икеме, който победи левкемията
През лятото на 2017 г. Карл Икеме е на медицински прегледи в "Уувърхемптън" преди старта на сезона. Но научава, че е болен от левкемия.
Икеме веднага започва хемотерапия - своята битка с живота. Според всички специалисти световното в Русия вече е било мисия невъзможна за него.