Георги Пеев заяви, че остава чист пред съвестта си и че не е успял да премълчи на нападките на треньора му в Амкар Перм Гаджи Гаджиев. Бившият национал подчерта, че никога не е позволявал да го тъпчат, че има чест и достойнство.
Конфликт между селекционера и Пеев доведе до напускането на тима на бившия български национал, който вероятно ще приключи и професионалната си кариера на 37-годишна възраст.
"Рано или късно щеше да се случи да приключа с футбола, но жалко, че по този начин. След като в четвъртфинала за Купата с Динамо имахме пререкания и треньорът ми отправи нецензурни думи по мой адрес, че не съм му подал ръка, както трябвало, тогава премълчах тази обида. Продължих да играя и да тренирам, но на полуфинала със Зенит се получи така: в 118-ата минута имаше фаул, беше за десен крак."
"По принцип аз ги изпълнявам, но прецених, че е по-добре едно друго момче да го изпълни, има много добър ляв крак, силен удар. Сам му оставих да я бие. Той добре отправи удар, а вратарят им изпрати в корнер топката. Това вече е моя работа, все пак от много години откакто съм в клуба изпълнявам ъгловите удари."
"Сами разбирате, остава 1 минута до изпълнението на дузпи. Аз съм на пет метра от флагчето и треньорът ми казва: Не ти, да изпълни Джике! От такива малки неща зависи футбола. Това малко повлия на психиката ми и изпуснах дузпата в края на краищата и вместо да дам предимство на отбора ми, започнахме неуверено серията от дузпи."
"Поздравих публиката след мача и минах покрай треньора без да му подавам ръка. В съблекалнята той каза на всички да мълчат, че искал да каже нещо. Обърна се към мене и почна с псувни: Ти кога ще се научиш да подаваш ръка? След това и доста по-сериозни псувни и аз вече станах, отговорих му, грозни сцени бяха – пред целия отбор. Никога не съм позволявал някой да ме тъпче, имам чест и достойнство и така си останах. От финансова гледна точка търпя големи загуби заради това, но в душата си съм чист. Пред себе си аз съм чист."
"Жалко, че така се разделяме след такъв мач – изгубен в края на краищата. Не можете да си представите - феновете са една вечер разбраха, че си тръгвам, и изпращането на летището как беше."
"С ръководството нямаме пререкания. В нормални отношения сме и аз самият разбирам, че те застават зад треньора при положение, че аз този скандал не съм го правил, за да се маха треньор. Правя го, защото не търпя такова отношение към себе си. И треньорът много добре знае в тежък момент, когато имаше една среща с феновете, не вървеше добре тогава отбора, че аз бях единственият, който стана пред тях и го защити – преди една година. Но ето това е благодарността му сега."
Дали са го карали да остане:
"С треньора няма какво повече да коментираме и да говорим, не искам да се виждаме. Поне аз съм така, предполагам и той също. А с ръководството сме в нормални отношения, казаха ми да изкарам треньорски курсове, да не забравям, че във всеки един момент мога да се върна като някой в отбора – с пост. Само че аз казах, че това са празни приказки, животът си продължава, ще започна треньорски курсове, ще разговарям с агента."
Дали остава в България:
"Във всяко лошо събитие трябва да се гледа, ако можеш да намериш положителна гледна точка. Това, че се прибирам в България не е нещастие и че спирам с футбола. От друга страна ще имам много време за семейството си и ще сме заедно."
Дали окончателно приключва:
"В Амкар приключвам окончателно. Още не съм решил дали да спра с футбола или да поиграя още една година, защото само преди 10 дни говорех колко добре се чувствам, че не ме боли нищо и мога да поиграя. Имам сили за още поне един сезон, но така се стекоха обстоятелствата. Представете си каква обида е щом и от отбора ми предлагаха да остана още една година и имах бонуси за изиграните мачове и за предстоящите, но въпреки това няма как да стиснеш зъби и да го премълчиш това нещо. Поне с мен е така."
"В началото на общуването ми с треньора останах с впечатление, че е много приятен човек, възпитан и никога не съм могъл да си представя, че може да се стигне до такова нещо. Появи се нов Гаджиев, старият Гаджиев беше много приятен човек за общуване и спокоен. Нямам представа какво може да съм му направил. То не е само към мене това отношение, има към няколко човека в отбора такова."
За изпращането:
"Бяха около 70-100 човека на летището, бяха снимки подкрепа, викове като на стадион. Приятно беше, защото общо взето аз това исках да го направя и ще го кажа даже официално пред много медии, че съжалявам за изпуснатата дузпа и за реалния шанс да играем на финал, но това е футболът. И по-големи футболисти са изпускали дузпи."
За подкрепата:
"Зареждах си три пъти телефона, представете си колко обаждания бяха. Сигурно на една пета от тях съм отговорил, а на останалите не съм. Доста обаждания имаше от много приятели. Не можах да се видя с всички, но аз възнамерявам така или иначе да се върна и да посетя като фен мача с УФА у дома. И в таблицата не сме чак толкова добре и не е много спокойно положеието, а не ми се иска заради личния ми конфликт с Гаджиев да страда качеството на играта на отбора."
За Петър Занев:
"Естествено, че му е тъжно, много му е тъжно. Даже ми каза, че ако е знаел, че така ще се получи, нямало да ме вкарва в съблекалнята след мача. По същия начин аз тъжах, когато Захари (Сираков) си тръгна, защото толкова години в тоя отбор... Аз съм се майтапил с него, до каква степен е омръзнал на всички руски фенове с прическата му. Предполагам и на другите им е мъчно и не си представят отбора без мен. На стадиона работещите се мъчеха да не плачат. Това е нормално."
"Единствено съжалявам, че така внезапно стана, но даже изпуснатата дузпа от друга страна ми помогна да видя феновете как наистина стоят зад мен и колкото и да е неприятна ситуацията как ме подкрепят и обичат. А това е най-важното. Да заслужи любовта на феновете за мен е най-големият успех на футболиста."
