След вчерашния (9 май) финал за Купата на България, в който "Славия" спечели срещу "Левски" след изпълнение на дузпи, името на Георги Петков е най-често споменаваното сред феновете.
За победителите той е герой и идол!
"Сините" го ненавиждат и се ядосват на перфектната му работа в мача и след редовното време и продълженията. Петков все пак спаси вратата си от 3 наказателни удара и имаше основен принос за поредното разочарование на бившия си тим.
Истината е, че Георги Петков не е нито безгрешен, нито предател, нито играе добре само срещу "Левски". 42-годишният вратар е професионалист! Той играе за себе си и за заплатата си, а в "Славия" могат само да се радват, че го прави под рамката на тяхната врата.
Кариерата на Петков започва в "Хебър" Пазарджик. Там момчето от село Добровница прави първите си крачки на терена. По нищо обаче не личи, че пред него стои футболно дълголетие и шампионски път. В "Хебър" не му обръщат особено внимание, за това той решава да премине в юношеските формации на "Банкя".
В близост до столицата бъдещето на Петков е по-скоро неясно и повечето познати му предричат кратка кариера в долните дивизии. Тогава на сцената излиза "Славия".
Отборът от квартал "Овча купел" търси резерва на представящия се добре на терена Здравко Здравков. Петков няма и особени претенции за титулярния пост, като в първия си сезон с "бялата" фланелка изиграва едва два мача.
Постепенно появите му под рамката на вратата зачестяват. Характерът му обаче се проявява право пропорционално на футболния му талант. Един от спряганите за собственици в сянка на "белите" - Младен Михалев - Маджо, го ошамарва след поредната му детинска грешка на терена.
Около Петков започва да се шуми все по-често. Предричат му успешен трасфер, а един от кандидатите за подписа му е любимият му отбор от детството - ЦСКА. След пристигането си в София вратарят често може да бъде засечен на касите на стадион "Българска армия", където се реди на опашка за билети.
"Вечният враг" на "червените" - "Левски", обаче решава да контрира с огромната за онова време сума от 400 000 долара. Така Петков облича синята фланелка. В първите си години (от 2001 до 2005) е резерва на Димитър Иванков, а след трансфера му го наследява на вратата.
Именно на стадион "Георги Аспарухов" темпераментният Георги изживява най-силните си години. Той е титуляр в мачовете на "сините" в европейските клубни турнири. В групите на Шампионската лига (сезон 2006/2007) и в тези на Лига Европа (сезон 2005/2006, когато "Левски" достига до четвъртфинал) си спечелва статута на любимец на феновете.
В България "Левски" е хегемон в този период, като Петков печели 4 титли и 4 Купи със "сините".
Раздялата обаче е болезнена. Георги е освободен в средата на сезон 2010/2011. Съотборниците му на стадион "Георги Аспарухов" дълго време помнят, както избухливостта му, така и добрините и щедростта му.
Свидетели разказват, че на една тренировка силата на неговите шамари е усетил младият Николай Димитров. Преди друга обаче, щастлив от подновения си договор със сините и по-високата заплата, която му осигурява и нов автомобил, Петков хвърля ключовете от стара си кола на Цветан Димитров с думите: "Хайде, моето момче, заповядай, че ми писна да се мъкнеш с трамвая".
След кратък период в кипърския "Еносис", Петков отново облича фланелката на "Славия" през 2012 г. Годината по-късно "Левски" и феновете се готвят да вдигнат 27-ата си титла. Пътят към това минава само през победа над "белите" у дома.
В този мач, пред препълнените трибуни и екзалтираните привърженици, Георги Петков е като тигър! Въпреки вече напредналата си възраст, той показва такъв рефлекс, че домакините се добират само до съкрушителното 1:1, а сезонът е провален.
След края на мача Георги се изправя пред публиката, която до преди година го е обожавала, а този път плаче неудържимо и прави познатия жест, с който цели да провокира собственика на "Левски" Тодор Батков - човека, който решава, че е ненужен и дори го обвинява в симулативна игра срещу "Спортинг".
Феновете са бесни, не могат да простят с години...
И точно когато вече бяха започнали да забравят, Петков отново вгорчи вечерта им. Този път във финала за Купата на България.
Всъщност, 42-годишният вратар не прави нищо повече от това да заработва заплатата си. Всички други изблици и дори жестове са плод на емоцията и на факта, че мрази да губи.
Бохем, скандалджия, шампион и професионалист. Георги е всичко! И именно това го прави любимец и враг номер 1, а от вчера и носител на Купата на България по футбол!
