Разочароващо, слабо, трагично. Това са само част от определенията за представянето на Григор Димитров на турнира в Токио, който той напусна още в първия кръг. Само четири дни, след като бе надигран на четвъртфиналите в Малайзия от №74 в световната ранглиста Бенямин Бекер, в японската столица родната звезда отстъпи пред друг тенисист след него в класацията – 32-я Беноа Пер, губейки в първи кръг едва за втори път през сезона.
Най-лошото обаче е, че пораженията на Григор от по-задно класирани от него играчи вече стават синдром, а не са случайност и плод на момента липса на концентрация. Ще спомена само отпаданията на US Open (от №56 Михаил Кукушкин), Монреал (от №35 Джак Сок), и Вашингтон (от №55 Стийв Джонсън). Подобни слаби резултати имаше и в началото на годината и именно те извадиха Димитров от топ 20 на ранглистата, а стремглавото му пропадане продължава.
Наченки в играта му то да бъде спряно, към момента липсват. Предвид формата на нашето момче, шансовете му да защити точките си от финала в Стокхолм през 2014 година (турнир, който ще бъде излъчен пряко по RING от 23-ти до 25-ти октомври), и четвъртфинала в Базел, също изглеждат минимални.
Причини за посредственото представяне може да изброим много, но без да знаем кои наистина влияят на Григор. Неползотворната втора година под ръководството на Роджър Рашийд, неговата смяна и дългият период, в който бе без наставник и работеше с баща си Димитър Господинов, проблемите във вече приключилата му връзка с Мария Шарапова, и не на последно място колебанията в почти всеки един от неговите удари на корта.
И като че ли проблемите на родния представител се коренят именно в психическата му подготовка за подобни тежки моменти. Дори и най-великите спортисти са имали своите трудни периоди, в които е нужно да запазиш концентрация и увереност в своите умения, каквито прекрасно знаем, че Григор има и голяма част от тях все още дори са неразкрити.
Във всичките си мачове Димитров показва, че разполага с арсенал от удари и техника, каквито може би дори липсват от репертоара на Джокович, Федерер, Надал и Мъри. Но го демонстрира един път на 10-12 разигравания, което е крайно недостатъчно. В останалите ситуации решенията му често се оказват грешни – най-вече в тактическото надиграване с опонените си. А за да бъдеш на топ ниво в големия тенис се изисква много мислене на корта, а не само умения при ударите с ракетата.
И точно този контраст между безспорните качества на Гришо и резултатите му през 2015 година кара неговите фенове, сред които вписваме всички българи по света и у нас, да го възхваляват и критикуват, възхваляват и критикуват и така до безкрай..
Не, че в критиката има нещо лошо. Нещата трябва да се назовават такива, каквито са наистина. Няма как да кажеш на черното – бяло, твърдейки, че Димитров се справя добре и всичко е наред, когато бройката на загубите му през годината доближава тази на победите.
На моменти обаче упреците към Григор прекрачват допустимата граница и той се превръща в най-големия грешник за някои хора – типично по нашенски.
Точно тези негови „привърженици” бързо забравят, че той не само е най-добрият ни тенисист в момента (и е много вероятно да остане такъв завинаги), но е един от най-класните родни спортисти. А както добре знаем, те се броят на пръсти, особено в последните 20 години.
И подкрепата ни е най-малкото, което те заслужават. Да, може да ни е неприятно и да се ядосваме (понякога много и искрено), гледайки как Димитров губи от тенисисти, неразполагащи дори с половината от неговия талант, но дори в такива моменти трябва да осъзнаваме, че поне има на кого да се нервираме. Защото преди 10 години всички гледаха тенис от любов към играта и възхищение към най-добрите тенисисти, но не и поради участието на българин в най-престижните турнири.
А точно тук идва и мястото, на което трябва да спомена, че не е никак лошо да осъзнаем какво постигна Гришо с достигането си до полуфинал на Уимбълдън през 2014 година – нещо, което в никакъв случай не е сигурно, че ще се повтори, а с него и емоциите, които изживяхме, гледайки как нашето момче бе на косъм от елиминирането на Новак Джокович.
Напоследък самият Григор на няколко пъти показа неразбиране на критиките и недоволството на хората, които го подкрепяха преди година. И той обаче не бива да забравя, че сам вдигна очакванията към себе си. При победи и успехи точно тези хора ще го издигат на пиедестал, но при загуби ще се превръщат в най-големите му съперници, които ще осъждат крайно неучастието му за националния отбор например.
Така че, Гришо, свиквай с родната подкрепа, дори понякога тя да е нелогична и неразбираема!
