Той се казва Ияд Хамуд. Мечтае някой ден да бъде като Лео Меси и да играе в любимия му тим „Барселона”. Нищо, че баба му всеки уикенд стиска палци пред телевизора за „Манчестър Юнайтед”. Приятелите на Хамуд обаче имат различно мнение. За тях той е копие на чилийската звезда на „Арсенал” – Алексис Санчес.
Всъщност, по външен вид Ияд най-много прилича на бившия мексикански нападател на „червените дяволи” Хавиер Ернандес-Чичарито.„Не ме интересуват сравненията. Даже ме карат да се чувствам неудобно. Искам да бъда себе си, да се справям добре и в училище и на тренировки. Не е лесно, но се опитвам да съм сериозен и отговорен и на двете места”, споделя Ияд Хамуд – детето-чудо на футболния „Локомотив” Пловдив.
Преди няколко седмици роденият на 24 юли 2001 г. талант стана вторият най-млад футболист в историята на българското първенство от създаването на „А” група през 1948 г. Той излезе титуляр за „Локомотив” срещу „Ботев” в пловдивското дерби и дори подаде голов пас на капитана Мартин Камбуров.Само месец и половина не достигнаха на Иад да задмине Янко Кирилов („Левски”), който дебютира на 21 май 1961 г. при домакинската загуба с 0:3 от „Миньор” Перник на ст. „Васил Левски” на 15 години, 2 месеца и 11 дни, измествайки легендата Георги Соколов, но с екипа на пловдивския „Спартак” (15 години, 5 месеца и 12 дни на 1 декември 1957 г. при домакинското 3:3 срещу „Спартак” Плевен).
Хамуд обаче счупи клубния рекорд на бившия централен нападател на „железничарите” Димитър Илиев, появил се на терена в шампионатен мач на 15 години, 11 месеца и 17 дни.
Ияд е ученик в девети клас на пловдивското СОУ „Черноризец Храбър”. Старателен, има добри оценки, не бяга от час и никога не закъснява. И макар че напоследък телефонът му прегрява от обаждания, а поканите във "Фейсбук" валят като пролетен дъжд, той остава здраво стъпил на земята.
„Нямам приятелка. Не искам и сега да имам. Сега съм се отдал на футбола. Най-щатлива е баба ми. Аз обикнах футбола покрай нея”, разкрива момчето, което до преди няколко години живее при фамилията на баща си в Ливан, но се чувства прекрасно в родния град на майка си – Пловдив.
Ияд не е докосвал алкохол, не е опитвал цигари, не се събира в шумни компании, отказва поканите и на съотборниците си за дискотека и бар, защото... „Трябва да си почивам, да се наспивам и да имам добър вид в училище.”Историята на Ияд може да видите в репортажа на Емил Кацаров, който успя да се срещне с него в двора на гимназията му, да влезе в клас и да види на кой чин седи Хамуд, а след това отиде с него и на стадиона – там, където младокът се чувства най-добре, макар и в компанията на колегите си, някои от които могат да му бъдат бащи.