на живо

Ияд Хамуд станал футболист заради баба си (ВИДЕО)

Възрастната дама запалила внука си покрай любовта си към „Манчестър Юнайтед”

Той се казва Ияд Хамуд. Мечтае някой ден да бъде като Лео Меси и да играе в любимия му тим „Барселона”. Нищо, че баба му всеки уикенд стиска палци пред телевизора за „Манчестър Юнайтед”. Приятелите на Хамуд обаче имат различно мнение. За тях той е копие на чилийската звезда на „Арсенал” – Алексис Санчес.

Всъщност, по външен вид Ияд най-много прилича на бившия мексикански нападател на „червените дяволи” Хавиер Ернандес-Чичарито.

„Не ме интересуват сравненията. Даже ме карат да се чувствам неудобно. Искам да бъда себе си, да се справям добре и в училище и на тренировки. Не е лесно, но се опитвам да съм сериозен и отговорен и на двете места”, споделя Ияд Хамуд – детето-чудо на футболния „Локомотив” Пловдив. 

Преди няколко седмици роденият на 24 юли 2001 г. талант стана вторият най-млад футболист в историята на българското първенство от създаването на „А” група през 1948  г. Той излезе титуляр за „Локомотив” срещу „Ботев” в пловдивското дерби и дори подаде голов пас на капитана Мартин Камбуров.

Само месец и половина не достигнаха на Иад да задмине Янко Кирилов („Левски”), който дебютира на 21 май 1961 г. при домакинската загуба с 0:3 от „Миньор” Перник на ст. „Васил Левски” на 15 години, 2 месеца и 11 дни, измествайки легендата Георги Соколов, но с екипа на пловдивския „Спартак” (15 години, 5 месеца и 12 дни на 1 декември 1957 г. при домакинското 3:3 срещу „Спартак” Плевен).

Хамуд обаче счупи клубния рекорд на бившия централен нападател на „железничарите” Димитър Илиев, появил се на терена в шампионатен мач на 15 години, 11 месеца и 17 дни.

Ияд е ученик в девети клас на пловдивското СОУ „Черноризец Храбър”. Старателен, има добри оценки, не бяга от час и никога не закъснява. И макар че напоследък телефонът му прегрява от обаждания, а поканите във "Фейсбук" валят като пролетен дъжд, той остава здраво стъпил на земята.

„Нямам приятелка. Не искам и сега да имам. Сега съм се отдал на футбола. Най-щатлива е баба ми. Аз обикнах футбола покрай нея”, разкрива момчето, което до преди няколко години живее при фамилията на баща си в Ливан, но се чувства прекрасно в родния град на майка си – Пловдив.

Ияд не е докосвал алкохол, не е опитвал цигари, не се събира в шумни компании, отказва поканите и на съотборниците си за дискотека и бар, защото... „Трябва да си почивам, да се наспивам и да имам добър вид в училище.”

Историята на Ияд може да видите в репортажа на Емил Кацаров, който успя да се срещне с него в двора на гимназията му, да влезе в клас и да види на кой чин седи Хамуд, а след това отиде с него и на стадиона – там, където младокът се чувства най-добре, макар и в компанията на колегите си, някои от които могат да му бъдат бащи.