Красимир Балъков пред bTV: Внукът ми е моята слабост, чувствам се на 40 (ВИДЕО)
Легендарният халф се срещна с фенове за 60-годишнината си
Какво е да си донесъл най-голямата слава на родината си на футболния терен, а да отговаряш тихо, без да тръбиш за присъствието си?
Такъв е Красимир Балъков – магьосникът в центъра на терена за Етър Велико Търново, Спортинг Лисабон, Щутгарт и България. Човекът, който говореше на игрището. И не просто има кой да помни. Той продължава да вдъхновява и младите.
Първите стъпки
Красимир Балъков добре знае какво е да стъпваш по върха на футболния свят. Той обаче ясно помни откъде е тръгнал.
„Първата ми тренировка беше на ст. Ивайло, беше тест за влизане в спортното училище. И си го спомням. Беше преди почти 50 години. Бях на 10 години. Аз мисля, че поне до тоя момент урокът е преследване на мечти, постоянство и баланс във всичко“, сподели Бала пред камерата на bTV, минути преди да се отдаде на това да уважи всички фенове, дошли за автографи и снимки.
Вдъхновител за поколения
Първи на опашката беше 14-годишният Павел Петров – влюбил се във футбола преди няколко години, а вече събиращ своя колекция от стикери на световни първенства, тениски и други футболни артикули.
А с какво го вдъхновява Красимир Балъков?
„С това, което е постигнал хем за националния отбор, хем за Щутгарт и Спортинг, хем и е помогнал на Етър.“, отговори момчето, малко преди един от героите му да се появи.
Емоцията за Павел беше върхова, когато Балъков подписваше всичко – ръцете му потреперваха от вълнение, а усмивката не слезе от лицето му и за миг.
„Дон Диего, поздравяваме те!“
През 2018 г. Красимир Балъков изпита още една от радостите на този свят – стана дядо, след като дъщеря му Глория и съпругът ѝ Армандо Казо го дариха с Диего Армандо Казо.
Не просто внук на Бала, а съхраняващ спомена за великия Диего Армандо Марадона.
„Внукът ми е моята слабост. Жалко, че не мога по-дълго да бъда с него, но откакто съм с него, прекарвам невероятни мигове“, личеше си надигащата се емоция при всяка следваща дума.
А за всички остават спомените за едно момче от Велико Търново с лилав екип. Момче, което беше орисано за футбол. Моторът в халфовата линия на митичната Пенева чета.
За приятелствата, каква следа е оставил и какво е да си част от Пеневата чета – чуйте във видеото.
