Севиля триумфира в Лига Европа, а Карлос Бака бе с основен принос. Футболните фенове по света започнаха да говорят за него, но малцина знаят колко усилия са му били нужни, за да стигне дотук. Колумбиецът е изключително религиозен и има причина за това. Личната история на Бака е повече от интересна. По нея може да се направи филм.
През 2006 година Севиля спечели 5 трофея за 15 месеца. Съдейки по тези резултати бихме стигнали до заключението, че севилци купуват само готови играчи. Не всички техни покупки обаче са се наслаждавали на успешна кариера на 20-годишна възраст. Поне не и Карлос Бака.
“На 20 живеех в моето родно селце Пуерто Коломбия, работех като кондуктор, бил съм и рибар. Идвам от бедно семейство, което се нуждаеше от мен. Помагах с каквото мога. По това време вратите на футбола сякаш бяха затворени за мен. На тези години не разчитах много на професионална спортна кариера. Все пак реших да направя един последен опит. Отидох на проби в Хуниор де Баранкила. И, благодаря на Господ, взеха ме!”, разказва Бака.
Въпреки че играел срещу доста по-слаби от него футболисти, Карлос трябвало да чака до 2009 година, когато на 23-годишна възраст направил своя професионален дебют. Бака е искрен за миналото си и споделя, че е правил доста неща, за които съжалява. ”Имах тежко детство, и щом започнах да правя пари помислих, че съм успял. Колко съм грешал само... В крайна сметка продължих напред. Смели са онези, които стават, след като са паднали!”
През 2011 година Бака заминава за Европа, където подписва с белгийския Клуб Брюж. Два сезона по-късно, след 28 гола в 45 мача за “синьо-черните”, колумбиецът преминава в Севиля.
Не бяха малко хората, които очакваха той да се наложи в испанския тим. Севилци тъкмо бяха привлекли и Кевин Гамейро от Пари Сен Жермен. Бака обаче не само го направи, но успя да се превърне в един от топ нападателите в света. Колумбийският национал има около гол на всеки два мача, но всъщност е много повече от голмайстор.
Треньорът на Севиля Унай Емери го описва така:
“Той има отлични умения и изключителен състезателен дух. Винаги иска още и още. Всеки път, когато излезе на терена, се стреми да се развива. Наречете го глад. Иска следващата година да е най-добрият футболист в Шампионската лига, например. Когато направи крачка напред, вече мисли за следващата. За мен е чест, че го имам в състава си”
Двата майсторски гола на Бака във финала с Днипро, спечелен от андалусийци с 3:2, доказват правотата на Емери.
Интересното е, че срещу украинците колумбиецът е докоснал топката едва 26 пъти за 81-те си минути на терена.
Само защото той не е играл много със топката, не можем да го определяме като мързелив, дори в действителност е точно обратното. Бака беше навсякъде, търсеше празни пространства, бореше се, увличаше противниковите защитници.
Секунди преди последния съдийски сигнал във Варшава той стоеше с ръце пред насълзените си очи. Когато реферът сложи край на мача, съотборниците му започнаха празненствата, а Карлос остана на скамейката разплакан. След това вдигна поглед и ръце към небето и се отправи към трибуната с привържениците на Севиля, за да прегърне близките си.
Отборен играч с огромно сърце. Това е Карлос Бака. Като прибавим и факта, че колумбийският национал има 35 гола във всички турнири през този сезон – 28 в Примера, 7 в Лига Европа, неслучайно той е искан от редица големи европейски отбори.
Предстои да видим дали Бака ще остане верен на Севиля, или ще направи нова голяма крачка в кариерата си...
