България обича волейбола! Това стана ясно на по време на Европейското първенство, което се проведе у нас миналата година. Пълните зали, невероятната подкрепа от страна на феновете по трибуните, еуфорията за ценните билети не са избледнели в съзнанието на почитателите на този спорт у нас, а очевидно и в това на волейболните шефове, които предоставиха възможността българската федерация да организира и Световното първенство през 2018.
България обича волейбола и това се усеща и в напрежението, което витае в пространството часове преди първия мач на момчетата на Пламен Константинов в Берлин.
Залата в немската столица има пресни спомени от триумфа на друг българин – Кубрат Пулев. Именно там той се завърна на ринга след загубата от Владимир Кличко и на 17 октомври миналата година победи по категоричен начин Джордж Ариас. Само че този път пред треньора Константинов и компания не стои 41-годишен ветеран, а седем отбора и регламент, които са убийствени!
Българският национален отбор тръгна за Берлин с проблеми, а неразположението на един от основните ни играчи – Николай Пенчев, направи ситуацията още по-заплетена. Сериозни дилеми стоят пред щаба на „лъвовете“, предвид липсата и на контузения опитен Тодор Алексев. Съименникът му Скримов също не е в най-добрата си форма. Перничанинът дълго време се възстановяваше от контузия в глезена, а в последния кръг на италианското първенство изпита силни болки в коляното.
Патриотичните маратонки на Цветан Соколов няма да мога да направят своя дебют с националния тим и този път. Положението с диагонала ще спасява добре познато лице – човекът с много професии Владимир Николов. Именно ветеранът повдигна интересен въпрос при заминаването на отбора. Запитан дали може да изиграе на високо ниво пет мача за пет дена, той бе категоричен, че мисията е невъзможна.
Безумията на тази Олимпийска квалификация не свършват само с тежката програма, за която са нужни дълги месеци физическа подготовка. От турнира със сигурност ще отпадне или настоящия Олимпийски шампион (Русия), или настоящия Световен шампион (Полша), или настоящия Европейски шампион и златен медалист от най-силния ежегоден световен волейболен турнир Световна лига (Франция), или сребърният медалист от същото състезание (Сърбия) или домакинът, който на тази квалификация би трябвало да има най-голямо предимство. За повечето от наставниците на тези отбори мачовете в Берлин са съдбоносни и като нищо евентуален провал може да подпише решението за уволнението им.
Олимпийската квалификация в Германия не е битка на титани, тя е масово убийство за европейския волейбола! Заради намаленият брой квоти, на Олимпиадата в Рио зрителят ще бъде лишен от възможност да наблюдава едни от най-гениалните състезатели, които се изявяват днес на игрището. Александър Атанасиевич, Марко Подрасчанин, Гьорг Грозер, Бенджамин Тонюти, Женя Гребеников, Ървин Нгапет, Бартош Курек, Матеуш Мика, Максим Михайлов и други има вероятност да гледат мечтания форум вкъщи. А без тях зрелището няма да е пълно.
До къде се простират възможностите на българския отбор? Ако заровим надълбоко надеждите и утопичните очаквания, националите ни са класа над Финландия, но пък на пътя за излизане от групата стоят Франция и Русия. За да постигне поне класиране на следващия и последен турнир, който раздава визи за Рио, „лъвовете“ трябва да завършат състезанието на второ или трето място, а това минава през победа над тоталния хегемон за 2015 – Франция или „Сборная“.
Руският тим има своите проблеми, след като капитанът и основен коз на Владимир Алекно – Дмитрий Мусерски, отказа да играе на квалификацията. Решението на 218-сантиметровият гигант със сигурност е повлияло на съотборниците му. И преди да решим, че аспектът е негативен, трябва да се сетим за последното участие на България на Олимпийски игри, когато от националния отбор се отказа Матей Казийски, а „лъвовете“ намериха стимул и станаха четвърти.
За това битката в Берлин ще е на пълни обороти. Няма нищо непознато за българските "лъвове" – звездите не са на линия, публиката е враждебно настроена, с изключение на онази малка, но енергична групичка от ентусиасти, прекосили половин Европа, за да гледат Константинов и компания, залогът е висок, сърцата са врели, главите са хладни, а добрата игра не е само лична цел, а мисия за повдигане на самочувствието на цял един народ. В българския волейбол няма губещи! Дори „Мисия Берлин“ да се превърне в екскурзия, от нея ще се възползват онези, които и днес се опитват да достигнат нивото на идолите си в българските зали. Защо младостта не спи! Тя чака своя шанс и само от „старите кучета“ зависи дали той ще дойде преди или след игрите в Рио!
