Понякога професията и призванието се препокриват. Тогава виждаме хора, които обичат да ходят на работа, стараят се, покоряват нови върхове и... възрастта не им пречи.
Да си футболен треньор не е лесно. Но когато си открил, че това е признанието ти, няма какво да те откаже. Спортният хъс пък постоянно ти дава устрем към нови победи. Дори да си на 84 години!
Ако питате Ахмед Дегирменджич от Босна и Херцеговина - това е една страхотна възраст да получиш "А" лиценз за своята професия. Точно така! На 84 години той не си е помислил да спира да предава своите знания на играчите си и дори се усъвършенства.
Ахмед доскоро беше начело на втородивизионния босненски "Ступчаница" от град Олово. След това се посвети на ученето.
"Мисля си, че съм най-старият треньор в региона. Не се сещам за друг, всички са млади. На 11 октомври се разделих със "Ступчаница" и от тогава съм без отбор. Няма да казвам причините, но се разделихме като приятели", обяснява Ахмед пред босненската телевизия "N1".
Специалистът е роден през 1937 г. Треньорската му кариера е предшествана от такава на футболист. Играл е за своя любим "Ступчаница", но контузия в коляното слага край на кариерата му, когато е само на 24 години.
За кратко работи като учител по физическо възпитание в Олово, а след това местният клуб го кани да бъде треньор на "Ступчаница".
"Разпуснах старите футболисти и взех някои от учениците си. След година успяхме да се класираме в областната група на Сараево, а след две - в Трета дивизия на Югославия", спомня си първите си стъпки Ахмед.
Треньорската работа се оказва не толкова доходоносна. Освен със схемата на игра, младият специалист трябва да се занимава и с... логистика.
"Продавах старо желязо, организирах различни томболи... и това само, за да можем да съберем пари и да си осигурим превоз за следващия мач. По-късно ни купиха автобус. Беше голямо събитие", сеща се той.
Ахмед дори се среща с президента на Югославия Йосип Броз-Тито, но не заради футболни успехи.
"С момчетата тренирахме до една бензиностанция и видяхме, че един автомобил се запали. Беше много близо до цистерната. Можеше да изпепели половината град Олово. Затичахме се и го изгасихме. Наградиха ни със 7 дни в хотел "Славия" (един от най-модерните за времето си в Югославия) в Белград. Тито се срещна с мен и с капитана", разказва той.
Господин Дегирменджич има богата кариера. Освен "Ступчаница", той ръководи още няколко босненски отбора от долните дивизии в различни градове - Вогошча, Семизовац, Горажде, Кладан и други. За кратко дори се подвизава в Дания. Хвали се, че именно работата му там му осигурява добра пенсия и възможност да гледа на треньорската професия като на хоби. Както и да не спира да учи.
Всъщност от няколко дни Дегирменджич може да води и отбори от Първа дивизия в Босна и Херцеговина, тъй като премина успешно през курс и взе "А" лиценз.
"Винаги съм бил добър ученик. Аз съм с 40 години по-стар от най-стария треньор в курса. Малко ме е срам да говоря с преподавателите, защото и те са по-млади от мен, а ми преподават нещо, което работя от 60 години. Но пък винаги има какво да се научи във футбола. И сега уча! Това е необятна област. Доста я подценяват, но е трудно да избереш точната тактика. Трябва много да работиш!" казва днес специалистът.
Той е спокоен, че има на кого да предаде своя занаят. Синът му Ясмин Дегирменджич също наскоро получи лиценз. Е, не е "А", като на баща му, но пък е "Б", което е добре за неговите 56 години!
