Българската лекоатлетка в дисциплината 3000 м с препятствия Силвия Дънекова е първият спортист на олимпийските игри в Рио де Жанейро, уличен в употреба на допинг.
Новината гръмна преди часове и вече е широко отразявана от българските и световните медии. Това със сигурност обаче не е прецедент в исторически план.
България всъщност доста често е попадала в допинг хрониките на най-големите спортни форуми в световен мащаб:
1976 г. – Монреал
Състезателят по вдигане на тежести Благой Благоев печели сребърен медал в категория до 82.5 кг.
Отличието му впоследствие е отнето заради допинг проба, при която е уличен в употреба на анаболни стероиди.
1988 г. – Сеул
На най-успешните олимпийски игри за България в историята (35 медала, 10 от които златни) двама от представителите ни във вдигането на тежести – Митко Гръблев и Ангел Генчев, дават положителна допинг проба за фуроземид.
И двамата преди това печелят златни медали – Гръблев в категория до 56 кг, Генчев в категория до 67.5 кг, но престижните им призове са отнети.
1996 г. – Атланта
Българската състезателка в тройния скок Ива Пранджева достига до четвъртото място на олимпийските игри в Съединените американски щати.
Европейската шампионка от надпреварата в зала в Стокхолм през същата година обаче претърпява провал при допинг пробите на олимпийските игри. Пранджева е уличена в употреба на непозволения стимулант метандиенон (метан).
2000 г. – Сидни
Само четири години след игрите в Атланта името на български спортист отново бива замесено в допинг скандал на олимпийски игри. Този път това е Севдалин Минчев, представител на България във вдигането на тежести в категория до 62 кг.
Минчев печели бронзов медал в Сидни (има и бронз от Атланта), с който обаче бързо се сбогува заради положителна допинг проба за фуросемид.
Със същото вещество са хванати съотборниците му Иван Иванов и Изабела Рифатова.
Пранджева е уличена за втори път заради проба, дадена непосредствено преди игрите. Не е допусната до участие в тройния скок и получава доживотно наказание.
2008 г. – Пекин
Спринтьорката Тезджан Наимова е дисквалифицирана след манипулиране на урина при даване на допингпроба през юни 2008 г. Българската федерация по лека атлетика получава на 9 септември от Международната федерация по лека атлетика неопровержими доказателства за непозволените действия на Наимова.
На 3 март 2013 г. Наимова спечели европейската титла на 60 метра в зала в Гьотеборг, но по-късно беше уличена в употреба на допинг и се наложи да върне отличието. Това вече беше втори случай за нея с провинение и последва доживотно наказание.
2016 г. – Рио де Жанейро
А и Б пробите на българската лекоатлетка в дисциплината 3000 метра с препятствия Силвия Дънекова са положителни за наличие на methoxy polyethylene glycol-epoetin beta (CERA), което е eryrhropoiesis-stimulating agent (ESA) – неспецифична субстанция от групата, забранена по Раздел S 2.1.1 от Списъка на Световната антидопингова агенция.
Дънекова е хваната в нарушение на правилата чрез възможно най-сигурния начин на проверка - вземане на кръвен тест, взет на 1 август 2016 г. При кръвен тест в организма на спортиста могат да бъдат открити вещества, употребявани назад във времето, и които, при употреба на заличаващи медикаменти, никога не биха излезли наяве при рутинен тест с урина.
