Тя няма крака, но духът й препуска по-бързо от вятъра. Няма вашата привилегия сутрин, когато се събудите, да станете от кревата и съвсем естествено, на собствен ход да станете и да посрещнете утрото.
Понякога й се налага да се придвижва, използвайки ... ръцете си. Няма да ви позволи да я снимате в този момент. Не защото се притеснява. Защото не вярва, че гледката е за хора със слаби сърца.
А нейното сърце е стоманено. Само да не си помислите, че се е родила такава, от стомана. Животът я е калил. По-точно суровите му уроци да расте и да се бори за своето място под слънцето в страна, в която хора с увреждания са третирани като втора ръка, неудобни. За гледане, но и за адаптиране към обществото.
На 47 години Иванка отдавна се е адаптирала към жестоката реалност. Оцелява благодарение на чудовищното си чувство за хумор.
„Ела насам! Ела да видиш как ме е вързал този (говори за треньора си Стефан Стойков – б.а.), за да не скоча и да не му избягам.” С тези думи легендарната спортистка – олимпийска, световна и европейска шампионка за хора с увреждания ни посреща на базата в НСА в последния ден от подготовката й преди отпътуването за игрите в Рио.
Ледът е счупен и оттук нататък знам, че ме очаква вълнуваща среща със забележителна жена. Чудя се къде е побрала в себе си всичката храброст и кураж през годините, в които съдбата е направила и невъзможното, за да я събори.
Жребият е хвърлен за Иванка още докато е в утробата на майка си, която попада на престъпна лекарска небрежност. Предписано й е лекарство за болни бъбреци, което уврежда бебето. В шестия месец й казват, че трябва да махне детето – за общо добро. Нейното – да не се мъчи и да не гледа сакато отроче. И на неродената ѝ дъщеря – за какво ѝ въобще да живее?
Бъдещата желязна лейди в четата на родните параолимпийци се ражда с недоразвити крака от коленете надолу. Когато е на 6 години се налага и операция, при която крайници са ампутирани. Иванка получава протези, които обаче не използва от почти 15 години и се придвижва в инвалидна количка.
Спортният хъс и талант в момичето от Стара Загора е открито в дома за деца с физически увреждания в Пловдив преди трийсетина години. И така, искрата пламва, а веднъж запалена, няма гасене.
Огън момиче. Като такава я определя и личният й треньор – професор Стефан Стойков – ръководител на катедра „Лека атлетика” в спортната академия у нас. В активната си състезателна кариера Стойков е два пъти балкански шампион, четири пъти републикански първенец на копие и финалист на олимпийските игри в Москва 1980.
Тандемът им е безстрашен! Двама души, които знаят, че винаги е най-тъмно преди разсъмване. Преди двайсетина години Стойков претърпява тежък пътен инцидент, който едва не коства живота му. Прибира се към София, автомобилът му се разваля, а той решава да провери сам защо. Ляга под колата и тя минава през гръдния му кош. Лекарите в „Пирогов” водят тежка и продължителна битка, за да го спасят и успяват!
С Иванка работи от няколко години. Не гледа на нея като на различен от здравите физически спортисти. Понякога се карат, друг път си повишават тон, но цената на щастливите сълзи в очите на ветеранката си струва всеки миг, прекаран в тренировки.
На 47 години Колева става европейска шампионка в Гросето, Италия. Събира всички сили в последния си опит на гюле, който й носи титлата – първото й злато на Стария континент. На диск в Гросето остава със сребро. Това са й последните (засега) медали в богатата колекция от почти 20 отличия от големи първенства.
Олимпийска шампионка от Сидни 2000 (гюле), световна шампионка от Берлин 1994 (диск). Рио 2016 за българката са седмите параолимпийски игри, в които участва от дебюта си в Барселона през 1992 г. Готова е! Да воюва, да се бори и да доказва, че огънят в нея не е изгаснал. Не смейте само да я предизвикате да се надбягвате с нея!
Победила ви е! Защото сърцето ѝ тича в пъти по-бързо от който и да е чифт здрави крака.
А в какво настроение Иванка посрещна Иван Боянов и екипа на bTV на последната си тренировка на българска земя преди отпътуването за Рио де Жанейро, вижте в следващото видео:
