Близо 3000 атлети, 1100 треньори, 3000 доброволци, 5000 членове на семейства, 500 официални лица. Всички те, представляващи 110 страни по целия свят.
Звучи като нещо голямо, нали?
Един мъж стои зад тези числа. Това е Тимъти Шрайвър, президентът на най-голямата спортна организация за хора с интелектуални затруднения - Спешъл Олимпикс.
Неговата майка е откривателката на игрите през 1968. Името ѝ е Юнис Кенеди Шрайвър, сестра на 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди.
Идващ от известна фамилия и с главната роля в световноизвестна организация. Често тези фактори означават едно – президент, отдавна загубил връзката си с хората. Не и в случая на Тимъти Шрайвър.
„Честно, това е просто хубаво изкарване. Просто хора от различни части на света, с различни истории, с различни нива на умения, прекарващи си хубаво заедно. Важно е да се забавляваш“, заяви Шрайвър след като участвa в общо ски състезание, в което здрави хора и атлети с интелектуални затруднения карат заедно, ден преди края на Спешъл Олимпикс 2017 в Австрия.
По време на надпреварата Шрайвър не спря да прегръща и да мотивира атлетите без да сваля усмивката от лицето си.
Той е работил 15 години като учител, част от тях в сферата на образованието за хора със специални потребности.Този опит му е помогнал да гледа на Спешъл Олимпикс като на едно голямо училище за всеки.
„Мисля, че това е училище. Мисля, че е училище за поведение, за сърдечнот, за съпричастност, за сила. Това са много важни качества в света, в който живеем днес“, смята Шрайвър.
Запитан с какъв спомен се прибират атлетите от това училище, той отговори:
„Главният спомен е радост. Тук е магия. Те ще се връщат назад във времето и ще си казват: Това бяха магически дни!“
На Церемонията по откриване на Зимните игри Спешъл Олимпикс в Шладминг Тимъти Шрайвър излезе на сцената, питайки: „Шладминг, това не е ли най-великата нощ, която този град някога е имал?“
Над 10 дни австрийският регион Стирия беше горд и отдаден домакин на игрите. И президентът на Спешъл Олимпикс е забелязал това.
„Хората от Австрия са професионалисти, гостоприемни и грижовни. Отнасяха се с атлетите ни като с атлети от световна класа, както заслужават“, добави Шрайвър.
Той застава начело на Спешъл Олимпикс през 1996 г. Оттогава досега неговата социална работа по игрите му донася множество признания.
През 2011 г. Шрайвър е включен от „Хъфингтън Поуст“ сред 100-те хора, променящи посоката на света. През 2016 г. той става част и от списъка на Опра Уинфри за 100-те иноватори в света.
„Мисля, че се разрастваме що се отнася до броя на участниците и до влиянието ни като цяло върху живота на хората с интелектуални затруднения. Имаме обаче още много работа за вършене. Все още има огромна дискриминация, огромна изолация и страх от различните. Трябва да променим това. Това е нашата мисия“, подчерта Шрайвър.
Като президент на Спешъл Олимпикс, Тимъти Шрайвър огранизира кампания против подигравките и дискриминацията към хората със специални потребности, често наричани с английската дума „retard”. Шрайвър смята, че тази дума е накърняваща и че тези хора трябват просто да бъдат третирани като всички останали.
„Нашите атлети, за жалост, почти постоянно изпитват трудности. Все още училищата не ги искат, все още спортните клубове често казват „не“. Все още доктори им затварят врати. Трудно им е да си намират работа. Трудно им е да си намират съотборници и приятели. В тези времена просто е нужно да се справим по-добре“, заяви Шрайвър.
Наравно със страховете обаче той не спира да вярва в цялата идея на Спешъл Олимпикс. Президентът на оргаинизацията е категоричен, че всяка от 110 държави, които имат свои представители в Австрия, може да бъде домакин на Спешъл Олимпикс в бъдеще. Дори ако не е достатъчно икономически подготвена. Всичко ли е въпрос на пари?
„Разчитаме повече на духа отколкото на парите. На сърцето отколкото на джоба. Всяка страна може да е домакин. Не всичко са парите. Важен е духа на игрите и дали можеш да го усетиш“, завърши Шрайвър.
