Последната българска олимпийска шампионка Румяна Нейкова изрази надежда, че спортистите ни ще изпитат нейната емоция и на предстоящите олимпийски игри в Рио де Жанейро.
През 2008 г. Нейкова спечели злато на олимпийските игри в Пекин. Във витрината си тя има още сребро от Сидни през 2000 г. и бронз от Атина четири години по-късно.
„В един такъв момент е събран много труд, много мотивация и желание за победа. Благодаря ви за тези мигове. Колкото повече време минава, толкова по-силни стават емоциите. Зад този медал стоят други медали, които във всеки етап от моето развитие се трупаха. Да, гледам го и се надявам тази година, на тези олимпийски игри България отново да изживее тези мигове, защото заслужаваме това”
Нейкова сподели и с какво олимпийските игри са по-различни от другите състезания.
„Когато един състезател отива на олимпийски игри той не може със сигурност да каже, че ще стане шампион. Това са състезания, които крият много изненади. Ако се знаеше кой ще бъде първи, втори или трети, предварително щяха да се раздадат медалите. Чувството, участието в едно такова състезание е много различно. Световни и европейски се провеждат всяка година, но олимпийските игри са на четири години и състезателят трябва да бъде подготвен за точния момент, да бъде във форма, за да може да даде всичко от себе си”, сподели опита си Нейкова.
Тя изрази оптимизъм за представянето на българската делегация на олимпийските игри в Рио де Жанейро, които започват тази нощ.
„Трябва да бъдем оптимисти, трябва да изпращаме положителни емоции на нашите спортисти в Рио, за да могат да дадат всичко от себе си. Освен, че очакваме от тях да се класират и да спечелят медали, импулсите тук трябва да са положителни”
„Докато бях състезател си мечтаех да седна и да гледам олимпийските игри без такова вълнение и без такова очакване каквото е когато с състезател. Наистина по-добре е да си състезател, по-добре е да участваш в олимпийските игри, да изживяваш емоцията на олимпиадата”
Нейкова призна, че се е разделила със спорта с положителни емоции и не ѝ липсва медийното внимание.
„В момента работя с малки деца, 15-16 годишни. Опитвам се да им предам своя опит. Казвам им, че пътят на един шампион е много дълъг. Освен, че е много дълъг е много стръмен и много тежък. Пътят, по който трябва да минат е осеян с много работа, много тренировка, много лишения. Един състезател, който наистина иска да стане голям спортист, трябва да бъде мотивиран и да бъде готов да се откаже от много неща”, сподели Нейкова.