След десетина дни в германския град Винтерберг ще стартира новият сезон от Световната купа по шейнички. Тази година календарът, в който почти никога не се допускат промени, ще включва още едно трасе - в Пьончанг. Целта е то да бъде тествано преди домакинството на зимните олимпийски игри през 2018 г.
В една балканска страна феновете на белите спортове ще следят състезанията с тъга, но и с надежда. Олимпийският улей от игрите в Сараево през 1984 г. отново функционира като спортен обект след 26-годишна пауза. Съоръжението, потънало в забрава и разруха по време на гражданската война в Югославия, постепенно се връща към живот. И може би след няколко години там, където снарядите пробиха дупки в бетона, отново ще се надпреварват най-бързите шейни и бобслеи от цял свят.
10 млн. долара в планината
Три години преди летните игри в Москва 1980 запалянковците от соцлагера получиха нов повод за радостно очакване - Югославия спечели домакинството на зимната олимпиада през 1984 г. За столица бе избран Сараево, разположен на територията на Босна и Херцеговина. Проектите за обектите бяха разработени впечатляващо бързо. Някои от тях бяха само реконструирани, други - построени от нулата.
Център за бобслей до този момент не съществува на територията на страната. За целта е избран живописно място на югоизточния хълм Требевич. Достъпът е бърз и удобен, а възвишението предлага зашеметяваща гледка към града и околностите.
Трасето е готово само за година - тържественото откриване е на 30 септември 1982 г. Комплексът отговаря на всички съществуващи към момента международни стандарти и поради тази причина не е никак евтин - струва над 500 млн. динара, или 10 млн. долара. Въпреки това чудото в Требевич се превръща в гордостта на Югославия. По време на самите игри то е посетено от общо 50 000 фенове.
Сред участниците са и набързо подготвени местни състезатели. Нивото им обаче е далеч от конкуренцията. Разбира се, спортните власти в страната планират бързо да коригират ситуацията и създават специално училище, което да подготвя кадри за бобслей и шейни.
Източник на смърт
Игрите минаха и заминаха. Въпреки това почти всички съоръжения продължиха да приемат турнири и зрители. На улея се проведоха стартове от Световната купа и национални първенства. А местните таланти вече мечтаеха за олимпийски титли.
Тогава дойде 1991 г.
Мултиетническата държава се оказа разкъсана от кървави конфликти. Първи независимостта си обявиха Словения и Хърватия. През февруари 1992 г. след референдум ги последва Босна и Херцеговина. Сърбите обаче не бяха съгласни с резултатите и не признаха новото правителство. Напрежението ескалира до краен предел и се стигна до ужасяваща война. А една от ключовите фази на въоръжената конфронтация бе обсадата на сръбските сили на Сараево. Градът се превърна в своеобразно гърне - снайперисти заеха ключови позиции по хълмовете. Включително и на Требевич - нали не сте забравили фантастичната гледка?
За спортното предназначение на трасето забравиха всички - то се превърна в зона на смъртта. Там, в гората, между бетонните завои бяха разположени артилерийски оръдия. Колко гибел и разрушение са донесли те през 44-те месеца на обсадата - няма как да бъде изчислено. Босненците също отговориха с масиран огън - дупките от снарядите върху съоръжението останаха непокътнати повече от 20 години.
През 1996 г. боевете около Сараево най-после приключиха. Въпреки това никой не се вълнуваше от бобслей - в бивша Югославия войната все още бушуваше. Пътят към улея бе забранен като опасен за живота. Сапьорите обезопасиха всеки квадратен метър в района едва в началото на новия век. Чак тогава достъпът до Требевич бе възстановен.
Шейни след 26 години
На хълма отново започнаха да се качват туристи, привлечени от красотата и чудесната панорама. Те посещаваха и пистата, която се превърна в безмълвен паметник на войната. Бетонният улей постепенно бе покрит с ярки цветове - улични артисти използваха гигантския път като огромно платно за своите графити. В някои участъци избуяха трева и дори дървета. Босненските власти многократно заявиха намерение да върнат величието на съоръжението, но за целта бяха нужни сериозни средства.
Едва през 2014 г. парите най-накрая бяха осигурени. Финансите дойдоха от местната федерация по шейни. Намериха се и доброволци, готови да се заемат с ремонта. Ресурсите не достигаха, работата вървеше бавно и отне две години с известни прекъсвания. Накрая улеят бе напълно почистен от боклуците и растителността. Дупките от снаряди бяха запълнени, пукнатините - закърпени. И в края на миналото лято за първи път от 1990 г. по трасето се спуска състезател с шейна...
Към момента федерацията смята да го използва само за тренировки през топлите месеци. За поддържането му през зимата не достигат пари и оборудване. Но босненците не се отчайват и се надяват да възстановят напълно олимпийския комплекс, където някога се водеше война. Най-важното е, че днес бетонната змия, която се вие Требевич, вече не е артилерийска позиция, а истинска, макар и малко остаряла, спортна арена.
