Там, в планината, всичко се движи по различен начин и нещата не са обичайни. Там героите понякога остават без имена. И те обаче рано или късно получават заслуженото внимание.
20 април 1984 г. - денят, в който Христо Проданов покорява най-високия връх на земята Еверест сам и без кислородна маска. На връщане той загива в подножието на исполина, висок 8849 м.
37 години по-късно спомените за разказите на родители, баби и дядовци, оживяват пред очите на Силвия и Евлоги - двама страстни планинари, решили също да предприемат пътешествие до Хималаите. А там... Двамата се изправят очи в очи с шерп Чованг Ринджи - един от последните хора, видели Христо Проданов жив.
"Настаняваме се в хижата и домакинът ни разпитва откъде сме. Неговият баща Канча Шерпа е участвал в първата експедиция през 1953 г., когато Хилъри се качва на Еверест. Ние не попадаме на случайно място и на случаен човек. Синът му казва: "Да, аз си спомням, че имаше българска експедиция, личният му шерп Ринджи е на три къщи от нас. На 81 години е", споделят двамата.
Въпреки напредналата си възраст и факта, че никога не е излизал от Непал, Ринджи говори добър английски, а с помощта на водача на Силвия и Евлоги - Рами, им разказва история на 37 години!
"Тръгнахме заедно с Христо. Той атакува Еверест сам, без партньор-алпинист. На около 8500 м падаща бутилка с кислород ме удари в гърдите и започнах да плюя кръв. Виждах го напред, но имах проблем да продължа. Христо ми каза да се върна на долната база, да се лекувам и там и да го изчакам, докато се върне", спомня си Чованг Ренджи.
Възрастният шерп помни дори какво е готвил на Христо Проданов.
"Сутринта му е правел чай, пък вечерта е искал само супа, а на обяд нещо шоколадово. Разказваше по-скоро за самата атака на върха. На нас ни стана наистина много приятно още от домакина, който знаеше за България, за експедицията. Ринджи ни показа едни чаши, които хора като нас са му донесли с годината 1984. Освен това ни показа български екип от фирма "Младост". Много топъл момент. Бяхме посрещнати, бяхме изпратени, даже ние после го поканихме в България, ако някой ден реши", казват двамата приключенци.
Непал е страна на контрасти – бедни градове, но изключително богата природа. Хималаите са мечтана дестинация за много планинари, които искат да се насладят на множество 8-хилядници.
"В Непал животът кипи в планината. Планината им е цивилизована. Хижите им са с доста висок стандарт. Ние попаднахме в едно селце – Фосег, не толкова популярно за хората, които ходят в Непал. Там 90% от хората са изкачвали Еверест. Попаднахме на човек, който е ходил 12 пъти на върха. Хората активно живеят в планината, имат всякакви удобства", разказват Силвия и Евлоги
Летище "Тензинг-Хилари" се намира на над 2800 м надморска височина и се счита се за едно от най-опасните света. Наклонът на едва 500-метровата писта е 12%. Летището не е за случайни пилоти – те трябва да имат най-малко 100 полета за кратко излитане и кацане, една година опит в Непал, както и десет мисии на него със сертифициран пилот-инструктор.
"От него започват много експедиции за сериозни върхове. Води се едно от най-страшните летища, но всъщност няма нищо страшно. Малки са самолетчетата, като таксита са, през 1-2 минути летят. Емоцията да кацнеш на това толкова различно летище, на 500-метрова писта, която накрая свършва с пропаст...", спомнят си Силвия и Евлоги.
Двамата ни потопиха в многоликия Непал. Върнаха ни близо 40 години назад към онзи паметен 20 април. Денят, за който 81-годишния Чованг Ринджи все още си спомня.
