Три олимпийски титли и два златни медала от световни първенства. За какво още би могла да мечтае американката Тиана Бартолета? Оказва се, че най-ценното ѝ отличие е доста по-скромо - бронзът от първенството на планетата в Лондон, което завърши преди дни.
Защо?
Защото той сложи края. Не, не на забележителната кариера на 31-годишната атлетка, която се състезава в щафетата 4Х100 и тройния скок (през 2012 г. се пробва и в бобслея, но за кратко). Бартолета няма намерение да се оттегля, особено след като пребори жестоката депресия, обхванала я в последните три месеца. Тя беше толкова силна и свирепа, че Тиана избяга. Но не от конкурентките на пистата, а от дома си. В търсене на нов живот след болезнения развод със съпруга ѝ Джон.
"Избягах от някои от нещата, които преди това обожавах. Просто не знаех какво искам. Хората казваха, че това е цената, която плащаш, за да бъдеш в елита на атлетиката. Истината е, че аз просто... изчезнах. Изгубих личността си. Бях непозната дори за себе си. Чувствах, че не взимам правилните решения. Сякаш се... разпадах. Имаше твърде много мрак наоколо", разказва за Би Би Си Бартолета.
Единственото решение, което тя намира в тази ситуация, е... да избяга. Просто един ден си събира багажа и тръгва. И така 3 месеца, точно преди едно от най-важните състезания в спортния календар - световното първенство.
"Бях толкова депресирана, че имаше един период, в който се разхождах по пероните на оживените гари, а в ума му имаше доста тъмни мисли. Изпитвах едно постоянно чувство на неудовлетвореност и срам", казва тя.
През този период Тиана наема различни квартири в Холандия, където тренира. Сменя ги често, а приятелите и семейството се отдалечават.
"Най-трудното беше да призная, че ми трябва помощ и да я поискам. Всички си мислеха, че щом имам толкова титли, значи съм силна. Всъщност положителното е, че в този момент ръка към мен протегнаха хора, на които никога не бях разчитала в миналото. Разбрах, че няма нищо ненормално в това състояние, че и други са преминавали през него. И реших, че трябва да се справя с депресията"
Тя решава да приложи върху себе си най-достъпната терапия - да говори! Разказва историята си с малкото останали ѝ близки, а след това да споделя част от мислите си в социалните мрежи с хора, преминали през това състояние.
"Обичам да слушам за преживяванията на други хора. Казвах си, че мога да бъда достатъчно силна, за да го преодолея, въпреки че понякога се разколебавах. Най-важното, което искам да кажа на всички, е: Не сте сами! Не сте и по-малко хора заради това, че имате проблеми. Да, трудно е, объркващо е и мнозина няма да ви разберат. Ще бъде страшно, но продължавайте да се борите!" - с тези мисли в главата скача в сектора за дълъг скок Бартолета.
Не успя да се качи на върха, но не това беше важното. Сълзите в очите ѝ говореха достатъчно, дори само с бронз на гърдите. Тиана е наясно, че постигна най-голямата победа в живота си.
Как?
Бартолета всъщност запазва от стария си живот само едно нещо - любовта към леката атлетика. И не спира да тренира! "Световното първенство беше голямата ми цел. Тренировките преди него бяха моята безопасна зона. Знам какво правя и кога го правя. Превърнало се е в рутина. Съсредоточих се върху целта"
Най-смелата си постъпка обаче Тиана направи след награждаването, когато публикува в Инстаграм снимка с дълъг текст.
"Знам, че защитата на титлата ми щеше да бъде трудна. Може да не ви се вярва, но този бронзов медал е най-ценният, който съм печелила. Преди само 3 месеца трябваше да избягам от вкъщи, да реша кои материални неща са важни за мен. Трябваше да оставя кучетата си. Имах съвсем малко пари. Все още нямам постоянен адрес. Всичко това - за да мога да имам живота и любовта, която заслужавам.
Без страх, скандали, театралничене и тормоз. Да стъпя на почетната стълбичка днес значеше страшно много. Заложих целия живот и кариерата си в тази важна година. Времето обаче ми показа, че си е заслужавало. Благодаря, че ми предостави това изпитание!"
Не, Тиана не стана световна шампионка за трети път в кариерата си, но подобри един по-важен рекорд - този на собствената си воля. И точно това накара бронзът, напоен с нейните сълзи, да блести... като злато!
