Франция е на финал на Евро 2016. Франция не сънува. Франция изпрати у дома световния шампион Германия. Франция е футбол, а всяко френско хлапе иска да бъде като него.
ИСКА ДА БЪДЕ АНТОАН ГРИЗМАН.
Днес всички обичат Гризу. Така в родината се обръщат към 25-годишния нов национален герой. След като „петлите” си имаха Зизу (от Зинедин Зидан – б.а.), на сцената в буквалния смисъл танцува Гризу. Той е земен и любовта на хората го кара да лети. Това обаче не винаги е било така. Франция, която днес боготвори Гризман е същата, която го отхвърля, когато той расте, буди се и заспива с футболна топка до леглото си.
Кое, по дяволите е това момче, което подлуди Европа?
Гризман е роден на 70 км от Лион – в 30-хилядното градче Макон. Майка му Изабела е португалка, която се труди като санитар в местната болница. Баща му Ален е от Елзас. Дълги години Франция и Германия си оспорват владението на областта, което в крайна сметка се завръща при французите след Първата световна война. От Елзас е и фамилията на Гризман, която се доближава повече до немския, отколкото до френския език.
Ален Гризман е общински съветник, който работи и като спортен директор във футболния клуб Макон. Разбира се, Макон е първият тим и на Антоан. Но когато говорим за спортен ген, бъдещата звезда на Франция го наследява от дядо си по майчина линия. Амаро Лопес е бивш футболист на елитния португалски Пасош де Ферейра. В едноименния град минават и някои от най-безгрижните лета в детството на настоящия нападател на Атлетико Мадрид.
След като окачва бутонките на пирона, дядо Амаро преживява като строител. Той доживява раждането на своя внук, но не дочаква да го види успял футболист. Амаро напуска Португалия през 1957 г. и избира Франция за място, където да осигури по-добър живот на съпругата си Каролина и на петте си деца, най-малкото от които е майката на Гризман – Изабела. Днес един от най-верните фенове на Гризу е вуйчото Хосе, който твърди, че племенникът му е одрал стила на стария Амаро.
Докато расте в Макон, Антоан свиква да чува „не”. От Лион до Оксер, през Монпелие и Сошо, та чак до ПСЖ футболните академии затръшват вратата под носа му с дежурното оправдание: „Технически имаш всичко, но си дребен. Първо порасни и после ела пак.”
Антоан не пада духом. Води си дневник, в който рисува себе си на терена, заобиколен от журналисти. Тази корица наскоро изгрява в европейските медии, благодарение на брат му Тео, който разкрива колко огромно сърце е имал онзи крехък юноша, за да не се откаже от мечтата си. Тео е по-малък и върви по стъпките на батко си. В момента е част от школата на... Спортинг (Макон) – клубът на португалската общност в града, в който Гризман е институция, има и турнир на негово име, в който се състезават десетки таланти.
Никой не е пророк в собствената си страна. Гризман го осъзнава, когато е на 14 и няма клуб във Франция, който да вижда в него потенциал за голям футбол. Господ обаче си знае работата. На турнир в Париж ръка му подава ръководството на испанския Реал Сосиедад. Иберийците го канят на едноседмични проби, след това удължават престоя му с още една седмица, а накрая го оставят за постоянно.
„Първата година беше най-трудна. Аз го насърчавах да играе, но майка му прие заминаването му тежко. Помня всяка една раздяла на летището в Лион. Антоан имаше възможност да избира. Можеше да се прибере вкъщи, когато иска. Не съм бил строг с него, не съм го продал за пари”, откровен е баща му.
В Сосиедад никой не се интересува, че Гризман не е висок и че никога няма да стане исполин на терена. Живее при семейството на един от скаутите на клуба – Ерик Олатс и всяка сутрин преминава испанско-френската граница, за да продължи да ходи на училище в...страната, в която се е родил.
Дебютът му при мъжете на Реал Сосиедад е през 2009-та, когато е на 18. Месец по-късно вкарва първото си попадение. Скоро си извоюва място на титуляр и основен голмайстор във втора дивизия. След година клубът се завръща в Примера, а Гризман вече е трансферна цел на грандовете.
През 2014 г. преминава в Атлетико Мадрид, а година по-късно е там, където френски тим не е стигал отдавна – на финал в Шампионската лига. „Дюшекчиите” се изправят срещу градския си съперник – Реал, в чиито редици е един от любимите футболисти на Гризман – Карим Бензема.
С Бензема е свързана и мила история от детството на Гризу. Няколко месеца преди да замине на Испания, баща му го води на мач на Олимпик Лион. След срещата малчуганът иска само едно – тениска на новата звезда в тима – Бензема. „Когато разказах на Карим, че съм скачал от щастие, когато баща ми ми купи неговата фланелка, той дълго се смя”, разказва Гризман, който поднови договора си с Атлетико преди Евро 2016.
Месец преди началото на Евро 2016 Антоан стана баща за първи път. Приятелката му Ерика го дари с дъщеричка. Ужасът от терористичните атаки в Париж завариха Гризу на терена на „Стад дьо Франс”, а сестра му Мод оцеля като по чудо сред заложниците в зала „Батаклан”.
Гризман е мълчаливец. Славата не го променя. Единствената му издънка идва, когато е заловен със свой съотборник в нощен клуб по време на подготовка с младежкия отбор на Франция. Федерацията спира правата им за 14 месеца, а Антоан е огорчен. Обмисля дали да не последва корените на дядо си и да облече фланелката на Португалия. Тогава на помощ му се притичва Дидие Дешан, който нарушава забраната на централата и отсича:
„Момчето ще играе на световно първенство.”
На Мондиала в Бразилия през 2014 г. Гризман не успява да се разпише, но пътят му към върха изглежда разчистен.
Днес, две години по-късно, Франция скандира „Гризман - президент”. И има право. Малкият принц порасна. Не на ръст (висок е само 173 см – б.а.), а на умения, на смели решения и най-важното, на голове, които бележи със същото лъвско сърце, което преди години не му позволи да се откаже от съкровения си детски блян някой ден, рисунката от дневника му, да стане реалност...
