Всеки специалист ще ви каже, че гимнастиката е за тийнейджъри. Тя изисква чудовищна сила, прецизен баланс и безкрайна смелост. Затова участието в Рио на една 41-годишна узбекистанка може да бъде определено само по един начин - спортно чудо.
Вместо да се отдаде на заслужена почивка, Оксана Чусoвитина продължава да изумява на седмата си олимпиада. Седма! По този показател пред нея са само Нино Салуквадзе (стрелба) и Жозефа Идем Герини (гребане). Наравно с Оксана са Керстин Палм (стрелба), Мерлин Оти (лека атлетика), Жанин Лонго (колоездене), Ясна Шекарич (стрелба) и Лесли Томпсън (гребане).
Чусoвитина е родена през 1975 г. в Ташкент и едва 14-годишна се превръща в ключова фигура в състава на СССР. Печели отборната титла в Барселона 1992 г. Разпадането на огромната страна я превръща в най-успешната гимнастичка в историята на Узбекистан.
Зад чисто спортната история обаче се крие смразяваща лична драма. Десет месеца преди участието си на игрите в Сидни през 2000 г. Оксана става майка за първи път - заедно със съпруга й Баходир Курбанов (национален състезател по борба) не могат да се нарадват на малкия Алишер.
Когато момчето е едва на 3 години, Оксана получава шокиращо телефонно обаждане от майка си Надежда. Момчето храчи кръв и е откарано с линейка заради съмнения за тежка пневмония. Лекарите обаче поставят далеч по-жестока диагноза - левкемия. В местната болница Алишер се конкурира с останалите пациенти за единствения катетър.
От този миг кариерата на гимнастичката е подчинена само на една мисъл - как да спечели възможно най-много трофеи и съответно пари, за да финансира лечението на Алишер. Именно решимостта да опази живота му я тласка непрекъснато напред - от турнир на турнир, от олимпийски игри на олимпийски игри.
Първоначалната терапия в Кьолн струва 120 000 долара. Семейството е принудено да продаде апартамента и двата си автомобила, но това не покрива дори половината от необходимата сума. Чусoвитина започва да се състезава за гимнастическия клуб от Кьолн, което й гарантира около 30 000 долара. С дарения се отчитат международната федерация и бизнесмени от родината й.
„Така разбрах, че на този свят живеят повече добри, отколкото лоши хора. Приятел на съпруга ми, който търгуваше със зърно, ни подари цял вагон. Просто още не го бе обърнал в пари”, разказва изстрадалата майка.
Тя приема да се състезава за Германия, а остатъка от разходите по лечението са поети от спортните власти в страната. Първоначално узбекистанската централа блокира трансфера. Но след това издава разрешение, след като Оксана лично пътува до Ташкент и излага молбата си. „Правя го само за сина си”, откровена е тя.
Днес Алишер е на 17 години - средната възраст на съперничките на неговата майка. Благодарение на нейните свръхусилия той на практика е излекуван. За състоянието му се грижат най-добрите лекари, без значение каква е цената.
„Зная, че при подобна диагноза той може да се влоши след година или две. Мислех за моето момче постоянно. Гимнастиката е спорт, който изисква пълна концентрация. Ако вниманието ти е някъде другаде, всичко може да завърши фатално. Налагаше ми се непрекъснато да се пазя - ако се контузех, нямаше как да печеля достатъчно за лечението”.
Когато Оксана получава германска работна виза, повечето разходи са поети от държавата. В сметката остава значителна сума от благотворителност, която семейството незабавно прехвърля към други нуждаещи се деца.
Едва ли ще повярвате, но Алишер започва да тренира гимнастика, когато е едва на 5 години. На 8 печели шампионата на Кьолн в своята възрастова група. След това насочва вниманието си към футбола. Същевременно заляга над уроците и е пълен отличник.
„Усвоил е немския модел на мислене и поведение. Мечтата му е да стане банкер, а преди това възнамерява в продължение на няколко години да работи като шофьор на камион - разказва гордата майка. - След един летен лагер ми сподели, че за първи път е целунал момиче. Винаги казва истината, не понася лъжата”.
След като мисията е изпълнена, Оксана отново решава да представя Узбекистан. „Ако не водехме тази битка, никога нямаше да сменя гражданството си. Странно е, защото в Узбекистан вече не останаха никакви мои близки с изключение на съпруга ми. Роднините ми се преместиха в Русия. Но чувствам Ташкент като мой дом, като своя земя”.
Родители й от години си изкарват прехраната в Сибир. Самата тя също получава предложение да облече трикото на Русия. „Не исках да съм седма или осма в отбора. Защо да го правя, когато съм №1 в Узбекистан?”
Сега Оксана е с 9 години по-възрастна от втората по този показател гимнастичка в Рио. Феновете я приемат като жива легенда и непрекъснато я аплодират.
„Обичам спорта, обичам да доставям удоволствие на публиката”, усмихва се тя. Но по погледа й личи, че отново мисли за скъпото си момче.
