на живо

10 години по-късно: Защо Григор Димитров се усмихва, когато играе на трева?

Тревата бе щедра към мен, макар че изживях и някои трудни моменти, откровен е българинът

10 години по-късно: Защо Григор Димитров се усмихва, когато играе на трева?
 

Григор Димитров призна, че винаги очаква с голямо вълнение сезона на трева.

Днес българинът стартира на един от любимите си турнири – този в Куинс Клуб, където точно преди десетилетие вдигна трофея след триумф над Фелисиано Лопес.

Световният №10 даде кратко интервю за Tennis TV, цитирано от TennisKafe, в което сподели как се чувства преди тазгодишното издание на надпреварата в Лондон.

– Григор, поздравления по случай достигането до 1/4-финала на "Ролан Гарос". Знам, че това постижение бе от голямо значение за теб. Какво прави след Париж?

Снимка: Reuters

– Благодаря за поздравленията! Взех си няколко дни почивка, тъй като имах нужда. Колкото и добре подготвен да си от физическа гледна точка, да играеш в четири поредни дни, оказва влияние. Имах нужда от малко почивка. Прибрах се у дома за няколко дни, след което дойдох в Куинс. Тук много ми харесва, условията много ми допадат и е чудесно на съм на тревни кортове.

Този период от годината винаги е специален и се старая да не пропускам нито ден от него. За съжаление, сезонът на трева е доста кратък. Иска ми се да имахме поне още една седмица на тази настилка. Винаги се усмихвам, когато играя на трева. Това е много интересна настилка, на която съм имал успехи през годините. Тревата бе щедра към мен, макар че изживях и някои трудни моменти. Сега обаче предстои нов сезон и нямам търпение.

 

– Едно от най-трудните неща в турнирите на трева е, че сезонът е доста кратък и времето за подготовка не е никак много. Как се справяш с това?

 

Снимка: Reuters

– Честно казано, не се нуждая от толкова много време. Винаги съм имал усещането, че тревата е настилка, на която е достатъчно да правиш добре основните неща – сервис, ретур, добър слайс, да играеш на мрежата възможно най-често. В същото време обаче тревата е коварна настилка, за която трябва да се подготвиш по възможно най-добрия начин. Тук ги няма тези дълги, изтощителни разигравания, но за сметка на това трябва да подхождаш с увереност и авторитет. Необходимо е да намериш своя индивидуален баланс и да установиш как да се справяш при тези обстоятелства.

– Изминаха 10 години, откакто спечели титлата в Куинс. Как се чувстваш от този факт?

Снимка: Reuters

– Чувството е интересно. Винаги е приятно, когато идвам тук с членската си карта, дори в дните, когато няма турнир. Чувството от това постижение е прекрасно. Не го приемам за даденост. Да, минаха 10 години, но в същото време идвам тук всяка година, откакто бях на 16.

 

 

 

– Имаш ли ясни спомени от онзи мач?

– Да, разбира се. Спасих няколко мачбола, а имаше откачени неща. Спомням си голяма част от мача.

– Философията ти относно играта на трева промени ли се след спечелването на онази титла или все още гледаш на нещата по същия начин, както в началото?

Снимка: Reuters

– Промени се, разбира се. Сега има различни играчи, които са доста бързи и силни. Самата трева също се е променила малко, както и условията като цяло. Много неща се промениха, но, както казах, основните неща останаха същите.