Когато нямахме пари, спяхме в колата и събирахме остатъци от закуска за вечеря, разказва полуфиналист на Мастърса в Рим
Лучано Дардери преживява най-силния турнир в кариерата си с полуфинал на Мастърса в Рим срещу Каспер Рууд, но зад успеха му стои силна семейна история.
Роден в Аржентина, Дардери започва да играе тенис едва на 4 години с баща си Джино — негов първи треньор и най-голяма опора. Фамилията няма много средства, а баба му Елиза тайно му давала пенсията си, за да плаща тренировките му. „Единствената ми татуировка е за нея“, признава Лучано.
На 13 години той се мести сам в Рим, далеч от семейството си. Живее в различни академии и клубове, а приятели на баща му му помагат да се адаптира. По време на пандемията двамата с Джино остават затворени във Foro Italico, където Дардери прекарва дните си в тренировки.
„Баща ми ми даде всичко. Водеше ме по турнири, а когато нямахме пари, спяхме в колата и събирахме остатъци от закуска за вечеря“, разказва той с благодарност.
Дардери отхвърля твърденията, че е избрал да играе за Италия заради пари: „Никога не съм получавал финансова помощ. Избрах Италия заради възможностите и връзката със семейството ми.“
Той признава, че завръщането на баща му като постоянен треньор му е върнало увереността и желанието за битка. А за пример сочи Яник Синер: „Той показа на всички ни, че когато работиш всеки ден, няма граници.“
