Цяла Италия продължава да говори за тенис звездата Яник Синер. След като през ноември триумфира с националния отбор в турнира за Купа "Дейвис" и върна в Италия ценния трофей след 47 години, Синер покори и първия турнир за годината от Големия шлем - Australian Open.
Вера Найденова ни среща със звездата на италианския тенис от близкото минало - Масимо ди Доменико, или Мимѝ, както го познават всички на корта.
Участва в най-престижните турнири на своето време - Париж, Купа "Дейвис" и много други. Състезава се за националния отбор на Италия на първите летни олимпийски игри през 1968 в Мексико, когато тенисът е включен като демонстративен спорт. Треньор на женския национален отбор, капитан за Fed Cup. Мимѝ отдава целия си живот на корта.
"Много е важно да спомена, че при първото ми участие за Купа "Дейвис" в Перуджа, в първия кръг играх с двама българи - братята Пампулови. Бях в отбора с Адриано Паната. Италия спечели, защото бяхме по-добри, но българите бяха прекрасни момчета. Хранехме се заедно, бяхме приятели извън корта, въпреки, че бяхме съперници. Те знаеха, че ние бяхме по-добри, но нямаше злоба, на корта всеки даде максимума за победата.
Тук сме на един от най-любимите кортове на всички тенисисти, както на тези от моята епоха, 60-те 70-те години, така и на младите. Много от звездите предпочитат да играят тук, отколкото на централния корт, Джокович, Надал… особено любим корт е на сестрите Уилямс.
Играеха тук и после отиваха на шопинг в центъра на Рим. Носи името на Никола Пиетранджели, легенда на италианския тенис, който в момента е на 90 години, но все още се виждаме тук, на корта. Тази приемственост между поколенията е фундаментална за развитието на младите спортисти и високото ниво на италианския тенис", споделя пред камерата на bTV Масимо ди Доменико.
Любимият му тенисит е Роджър Федерер. Определя го като роден талант. А за Синер казва, че е изградил таланта с работа, саможертви, целеустременост, воля. За него Яник е уникален, той е всичко на тенис корта. Играта му наподобява музика, оркестър, в който той е всичко!
"Срещнах Синер преди три години, тук на тези кортове. Той тренираше с Рикардо Пиати, а аз имах група от деца. Когато той се появи, отидох при него с изрезки от вестници, топки за тенис и взех автографи за децата. Те обаче не ги искаха! Искаха само от Джокович, Надал, звездите на момента. Казах им: "Това е бъдещият шампион!" Така тези автографи останаха за мен и сега са вкъщи, безценни!"
Яник Синер избра деня на най-важната победа в кратката си кариера, за да даде поле за изява на една концепция, която засяга живота на всички деца и юноши - границата между ролята на родителите и свободата на децата. Граница, която е толкова тънка за определяне, колкото и решаваща за израстването на "утрешните възрастни".
"Той винаги казва следното: "Благодаря на родителите ми, които ми дадоха свободата да правя това, което искам".
Като малък Синер е трябвало да избере между ските и тениса и въпреки, че в ските е имал талант и успехи, той избира тениса. След всеки мач казва: "Аз искам децата да имат като моите родители. Когато спечели Купа "Дейвис", Синер обяви, че победата е благодарение на неговите приятели - публиката, прекрасно момче!"
Мимѝ казва, че най-важният урок на спорта е да те научи да губиш. Благодарение на загубата, ние се усъвършенстваме и ставаме по-добри.
"Младите в днешно време не знаят какво означава саможертва. Когато зададох въпроса на моята група, 14-15-годишни, те ми отговориха почти едновременно, че за тях саможертвата е да отидат на училище. Има нещо много объркано в света днес, нещо което не се връзва.
Навремето хората са искали да учат, било е цел за семействата да образоват децата си.
Саможертвата е да се откажеш от нещо, което ти харесва, за да постигнеш целта, която имаш пред себе си. После, в живота има много видове саможертва, но това е най-семплата дефиниция, която за жалост убягва на повечето млади".
В Италия бяха стартирани две важни мерки в подкрепа на света на спорта. Общинските администрации отпускат спортни ваучери на стойност 500 евро за подпомагане на момичета и момчета на възраст между 5 и 16 години от семейства с ниски доходи. Общият размер на средствата, одобрени в Рим за тази година е 2,1 млн. евро, като 50% от тях са за хора с увреждания. Във втората мярка се отпускат допълнителни вноски за подпомагане на реализирането на спортни събития и дейности.
Масимо ди Доменико попада в света на тениса почти случайно. На 14-годишна възраст отива да работи като водопроводчик в тенис клуба Belle Arti в Рим, кортовете на принц Орсини. Принцът го вижда и му предлага постоянна работа - да събира топките на корта.
"Познавам всички от фамилията Малееви. След като приключих спортната си кариера, бях посочен от Федерацията като отговорник за младежкия сектор. Така се запознах с Мануела, а впоследствие и с Катерина и Магдалена.
Сигурен съм, че и трите си спомнят за мен. Бяхме заедно на един много важен турнир при 16-годишните. Майка им трябваше да замине и така, малката, Магдалена остана да тренира и да завърши подготовката си за турнира с нас. И след това, за известно време тя тренира с мен. Бяхме заедно и на "Ориндж Боул", в годината, в която Италия спечели", връща лентата назад Масимо.
"Григор Димитров е прекрасен тенисист, истински талант. За жалост тук на турнира в Рим игра добре, но загуби. Когато играе, дори когато губи, Димитров има харизма, възпитан, умерен, има тази усмивка, която имате всички от България, които познавам", завършва той.
