Има моменти в спорта, когато резултатите спират да бъдат най-важното. Когато зад класиранията, статистиките и заглавията стои един уморен човек, но който все още се бори. Именно в такъв момент се намира днес Паула Бадоса.
28-годишната испанка призна, че е „далеч“ от „най-добрата си версия“, но същевременно вярва, че не е изчезнала — само се е изгубила временно в бурята.
След тежкото отпадане във втория кръг на турнира в Маями - от американката Ивана Йович - 2:6, 1:6, испанката говори откровено.
„В едно нещо съм сигурна: винаги ще се старая максимално. Ще направя каквото е необходимо. Знам, че съм далеч от най-добрата си версия, но също така знам, че тази версия все още е в мен.“
Зад силния сервис и решителния поглед стои друга реалност — тази на съмненията, тревожността и вътрешния шум.
„Понякога чувствам, че не мога да контролирам гласовете в себе си. Емоциите са непреодолими. Съмненията ме обземат и се чувствам изгубена в море от емоции. Има дни, когато се чувствам достатъчно силна, и други, когато планината ми се струва твърде висока и се чудя дали ще мога да се справя.“
Това са думи, които рядко се чуват от спортисти от световна класа.
Паула Бадоса, бивша приятелка на Стефанос Циципас, знае, че историята ѝ може би няма да бъде написана с най-много титли.
„Няма да ме запомнят с това, че съм спечелила най-много купи и мачове, но искам да ме запомнят с това, че показах, че Паула е успяла и може да преодолее несгодите. И че всяко момче или момиче, преминаващо през труден период, може да си помисли за мен и да каже: „Щом тя можеше да го направи, значи и аз мога.“ Затова все още съм тук.
За пореден път ще докажа, че мога да се измъкна от това. Ще бъде много трудно, но обещавам да продължа, докато не успея. И дори нещата да не се развиват по моя начин в момента и да има хиляди мнения, ще продължа. И ще продължа...“, казва тя.
„Паула все още не се е върнала, но ще се върне“, заключи тенисистката, започвайки подготовката си за сезона на клей.
