Бившата сръбска тенисистка Бояна Йованович има всичко, за което социалните мрежи мечтаят – красота, тяло, увереност, живот, който събира лайкове. Но нищо не е такова, каквото изглежда.
Докато други деца учат буквите, тя научава думата „рак“. Диагноза – невробластом. Следват операции, болнични стаи и призрачни коридори. Косата ѝ пада, а тялото ѝ е белязано завинаги – без ляв бъбрек, без далак и с незарастващ белег в душата.
Освен че се сблъсква с тежко заболяване, тя страда и от злобни коментари от връстниците си и други деца, които в един момент разрушават самочувствието ѝ, но, както казва тя, впоследствие я оформят като личност.
View this post on Instagram
"Години наред се опитвах да го забравя и да го отблъсна. Преди година-две реших да говоря малко повече за това, за да осигуря мотивация и подкрепа на другите.
Първата ми операция беше направена през ноември 2004 г., а болестта се завърна през април 2005 г., след което ми бяха отстранени левият бъбрек и далак", разказва Йованович.
"Тогава се върнах на училище и започна най-голямата ми битка. Преминах през няколко цикъла химиотерапия и косата ми падаше. Да намеря своята идентичност след началното училище беше едно от най-големите ми предизвикателства, преживях психологическо и физическо насилие в класната стая.
Беше ми трудно, бях отлъчена от обществото и тези неща имаха много последствия по-късно. Не изпитвам гняв или ярост към тези деца, разбирам ги. Дори децата не знаеха какво ми се случва, вярвам, че всичко започва у дома. В четвърти или пети клас родителите ми искаха да ме преместят от училище, беше ад през този период, но не исках да бягам от проблемите."
Години наред тя се опитва да забрави. Да се побере в рамките на „нормалното“. Крие белега си под бански, крие болката си зад усмивки.
Тя избира да учи психология. Започва да се сглобява отново, парче по парче. Да погледне белега си и вместо срам да види история.
„Истинската красота е да си различен.“ Звучи като клише… докато не разбереш какво е струвало това изречение.
Животът отново я удря — контузия, край на професионалния тенис, коронавирус пандемия...
"През 2020 г. бях втората най-добра тенисистка на Сърбия в старшата възраст, а след това дойде контузията на китката. Беше годината на коронавируса и реших да спра да играя професионални турнири. Фокусирах се повече върху социалните мрежи, Instagram ми се разрасна, а след това Янко Типсаревич ме покани на Малдивите, за да бъда треньор.
View this post on Instagram
Първият момент, в който напуснах дома за по-дълъг период от време и това някак си ме насърчи още повече - започнах да работя по-интензивно върху психологията и да се образовам и да опознавам по-добре себе си. Този период от живота е един от повратните моменти", споделя още Бояна.
