Много повече от треньор. Повече от лидер, повече от психолог, учител, философ. Наистина е трудно да се опитаме да дефинираме Хулио Веласко, пише gazzetta.it след световната титла на женския национален отбор на Италия. "Защото той е „отвъд блатото“, като се казва във филма „Обичахме се толкова много“ на Еторе Скола. Човечен, мъдър, разбиращ, мотивиращ, висококултурен, но ако някой го нарече перфектен, той само ще се разсмее с глас.
Веласко направи нашия женски национален отбор велик, всъщност практически непобедим. Но той го направи, защото винаги гледа отвъд волейбола, отвъд техническите умения, усещайки силните и слабите страни на всяко момиче и постепенно работейки, за да извлече най-доброто от всяка.
Той разбираше жените по-добре от всеки друг преди него, вътрешната динамика на един отбор, трудността да се приеме грешка и произтичащия от това страх. Може би това се дължеше на факта, че е загубил баща си, когато е бил дете, в Ла Плата, и че майка му го е отгледала сама, него и брат му.
Снимка:
БГНЕС
Може би и защото Веласко е прекарал целия си живот в оглеждане, опитвайки се да се възползва от всяка ситуация, всяка среща, дори всяка трагедия (а в превратна Аржентина е преживял много), за да научи нещо.
Ученето е ключова дума за него - постоянно израстване, никога да не се поглежда твърде много назад и да се дава всичко от себе си в онова „тук и сега“, което се е превърнало в мантрата на нашия национален отбор.
Волейболът е страст, която той култивира още от малък. Ангажираността е друга фундаментална дума в живота му, в най-широкия му смисъл. Младият Хулио протестираше, бореше се, рискуваше живота си. До такава степен, че беше принуден да избяга в Буенос Айрес.
Първо печели в Аржентина, след това в Италия, взимайки практически всичко възможно с Модена. След това идва националния отбор, този на Зорзи, Джани и Бернарди - две световни, три европейски титли и пет Световни лиги.
А години по-късно – в които участва в най-различни проекти, включително и футболни в Лацио и Интер – е ред на женския национален отбор на Италия, с които спечели две Лиги на нациите, исторически олимпийски златен медал в Париж 2024 (първият в историята на италианския волейбол) и последното му ювелирно постижение – световното първенство в Тайланд.
Снимка:
БГНЕС
Той твърди, че тайната му е „емпатията“ – способността да разбира другите и да намира правилния начин да извлече най-доброто от тях. Неговият поглед към света го е довел и до точния печеливш ход, за да увеличи максимално потенциала на момичетата.
Визията му надхвърля времето и пространството. „Жените се ужасяват от грешки, защото хилядолетия наред са плащали за тях, бити от мъжете. Така че понякога имат нужда да бъдат насърчавани.“
За него треньорът не трябва да бъде приятел на играчите. Това е въпрос на роли, дисциплина, манталитет, ангажираност и още учене. Може би само по този начин можеш да промениш нещата. И да бъдеш „отвъд блатото“...
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
