Това е история за битка, премината с усмивка. Тази година бившият капитан на женския ни национален отбор по волейбол Страшимира Филипова чува най-страшното - диагнозата рак.
След операция, замразяване на яйцеклетки, химио и лъчетерапии, днес Страши, висока 195 сантиметра и родена на 18 август 1985 г., е на финалния етап от лечението си.
"Обичам да нося най-различни розови дрехи и аксесоари... Може би, защото в детството нямах възможност да обличам момичешки дрехи, да имам голям избор. Просто, защото като спортисти ние по-често бяхме със спортните принадлежности на клубовете ни и винаги когато съм имала възможност съм носила по-свежи цветове", започва разказа си пред bTV и Цвети Петрунова Страши.
За два часа светът на волейболната ни звезда, направила име в ЦСКА, Славия и топ отбори в Полша, Франция, Русия, Азербайджан и Турция, минава през първоначално тихо отричане до розовия цвят, но този път като в символ на началото на борбата й с диагнозата: рак на гърдата.
"Съвсем случайно отидох на преглед, имах някакво смущение, а пък и не бях ходила може би от две години. Бях родила и кърмих и си мислих, че съм застрахована. Минах три прегледа, трябваше да се оперирам възможно най-скоро. Искало ми се е да направя някакви различни неща, но все не ми е оставало време - например да си засадя цветя или маслинови дръвчета. След диагнозата се замислих точно върху тези малки неща, които не си успял да осъществиш, а пък не е толкова трудно и сложно", споделя бившата волейболистка.
След операцията трябва да чака финалните резултати близо две седмици. "Бях спокойна, до последно не очаквах, че трябва да мина през химиотерапия. Струваше ми нещо много страшно, като от филмите само. Когато моят онколог - д-р Щерев, ми каза че трябва 99,9% да се подложа превантивно, бях в шок.
Разговарях с мъжа ми и той каза, че съм силна и ще мина и през това. Имаше моменти, в които просто плачех там, беше ми трудно, тежко, мислих, че няма да мога да продължа, все по-зле и зле ми ставаше... Моят онколог ми каза: Стига си плакала, това е безсмислено, има много по-важни неща!"
По какъв начин обяснява на двете си дъщери какво се случва?
"Аз се подстригах късо, но им беше много странно. Те ме разпитваха защо съм си махнала косата и аз им обясних, че засега така ще изглеждам. Винаги казвам: "Ти си най-красива на света", а тя: Не, ти си по–красива."
"Имаше един период в който си казвах дали може по-бързо да минава. Моите приятели ми бяха огледало. Мъжът ми все ми казваше да ги махна тия кърпи, шалове, шапки... и по едно време свикнах. Човек трябва да се обърне към вътрешната си красота, защото това си си пак ти, това си си ти, не си се променил като човек!"
По препоръка на своите лекари Страши съхранява част от яйцеклетките си още в първите дни, след като разбира за диагнозата. А през следващите месеци с малки изключения не спира да спортува активно.
"Този период искам да го приема като нещо положително, след като се е случило, значи трябва да помисли човек какво не е било правилно до този момент... Сега мечтая, когато се събудя сутрин и включа телевизора, да няма никакви войни, да няма никакви конфликти, да получаваш само положителни емоции, да си добре вкъщи, да имаш своя дом със своите деца", завършва Филипова.
