Празник е днес! Васил Господинов навършва 90 години! Девет десетилетия живот, от които десетки години са отдадени на българския волейбол. Треньор, който печелеше титли и създаваше личности. Човек, който разби хегемонии, въвеждаше научен подход в тренировките и остави следа, която и днес се разчита в думите на неговите момичета.
Васил Господинов е роден на 28 януари 1936 г. в Стара Загора. Учи в Селскостопанския техникум, където прави първите си стъпки във волейбола. Състезава се в юношески и ученически формации в Града под липите, а след това завършва треньорската полувисша школа към ВИФ „Георги Димитров“.
Като състезател и треньор е част от Академик София, където между 1965 и 1968 г. извежда женския отбор от трето до първо място в шампионата и с две поредни титли (1968 и 1969) слага край на дългогодишната доминация на Левски–Спартак. По-късно именно там е поканен на работа и отново става шампион на страната.
Издаде книга „Моите стъпки във волейбола“, в която в две части разказва за професионалния си път и разкрива своята тренировъчна философия.
На 90 години Васил Господинов е епоха. И най-голямото му отличие са думите на неговите момичета – живото доказателство, че големите треньори се познават не само по титлите, а по хората, които оставят след себе си.
Ето какво споделиха пред bTV някои от тях:
Великата Цветана Божурина си спомня един лапсус, който казва повече от всяка статистика – вместо Васил Симов, тя произнася името на Васил Господинов. За нея и за българския женски волейбол той има огромна заслуга за международните успехи. "Така започна интервюто ми по случай 45-годишнината от спечелването на олимпийските медали в Москва. Да, започнах с лапсус - вместо да кажа Васил Симов (без дори да усетя грешката) казах Васил Господинов.
На тази витрина, в Музея на спорта, бяха медалите на Симов, но лично за мен, а и за българския женски волейбол и за успехите ни на международно ниво, голяма заслуга има и той - господин Васил Господинов!
Бях 19 годишна, когато той ме извика в женския национален отбор. В този отбор имах честта и щастието да бъда, без прекъсване, от 1971 г. до 1982 г. На европейското първенство в Италия през 1971 г., на световното в Мексико през 1974 г., а след това на европейското във Финландия през 1977 г. и на подготовката за световното в Перу'82, треньор ми е бил Васил Господинов. Като се обърна назад си давам сметка, че дори не мога да преброя всички мои треньори, но тези които са оставили следа, са малко и един от тях е (пак повтарям) ГОСПОДИН Васил Господинов.
За всички нас, в онези времена, той беше другарят Господинов и от него винаги лъхаше интелект, спокойствие и най-вече благородство. Та така, многоуважаеми Господин Господинов, преди да Ви изкажа моите най-сърдечни поздрави, искам да кажа, че не Ви се сърдя, заради това, че ме пенсионирахте едва 30 годишна, но все пак Ви укорявам, че след толкова изнурителни и иновативни тренировки и лагери, късметът, както Вас така и всички нас - Вашите състезателки, ни беше изоставил!
Да, късметът беше причината, наред с безбройните Ви републикански титли, да Ви липсват успехи и на международно ниво, макар че бяхте направили всичко възможно, за да бъдем готови за тях. Но се знае, който няма късмет в играта, има късмет в любовта и живота! А кой може да се похвали като Вас с трима сина и една дъщеря, с кой знае колко внуци, със съпруга като Лидка, от която наследих фланелката с номер 11! Тренер, честит Ви юбилей! Радвайте се на всички хора, които са се докоснали до Вас и усетили Вашата светлина! Продължавайте да сте все същия лъч в нашето волейболно небе! Честит Рожден Ден!"
„Треньор, достоен за уважение“ – така Таня Гогова описва Васил Господинов. За нея той се отличава с прилагането на научна методика и с уроците за живота, които дава редом със спортните знания. „Тренер, ти ми показа пътя и ме научи на всичко във волейбола. Благодаря! Желая ти здраве, бъди заобиколен от верни приятели и обичан от хора, които те ценят истински.“
Галя Станчева му пожелава здраве и един символичен образ: „На 100-годишния юбилей – с китара в ръка и песента за „Стария моряк“.
За Мария Вучкова-Чолакова тренировките са били тежки, разнообразни и интересни – пътят към високо майсторство и шампионски дух. „Оформихме се като колектив, играехме, побеждавахме и се обичахме. И до днес сме приятелки.“ За нея Васил Господинов е най-авторитетният и заслужил треньор в женския волейбол.
„Вие бяхте първият треньор, който ми гласува доверие“, казва Росица Михайлова. Той я е изградил не само като състезател, но и като човек с отговорност и чест.
Надка Комитова говори за дисциплината, борбения дух и уважението – ценности, които носи във всеки свой успех. „Всеки мой успех носи частица от Вашата мъдрост.“
Веска Коцева-Колчагова си спомня с усмивка неговите думи: „Който не може да играе табла и карти, няма да може да играе и волейбол.“ За нея той остава най-интелигентният треньор на своето време – винаги усмихнат и уважителен.
Таня Димитрова се чувства щастлива и привилегирована, че е била тренирана от него. „Караше ни да играем с удоволствие.“ Заедно със съпругата си Лидия Маркова създаваха усещане за семейство, а авторитетът и взаимното уважение между него и Васил Симов са пример за подражание.
Една реплика остава завинаги в съзнанието на Снежана Борисова: „Когато състезателките не дават всичко, винаги съм търсил вината в себе си.“ Съвет, който тя следва и в спорта, и в живота.
„Той умееше всичко – да се скара, да бъде любезен, да ни направи приятели“, споделя Нели Милева. И на игрището те бяха това, което той искаше – истински, а Валентина Харалампиева допълва: „Много хубави спомени имам с неговото треньорство. Да е жив и здрав!“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
