„Ако кокаинът е наркотик, аз съм наркоман.“ Фраза, която никога не е била изричана от Клаудио Каниджа, но звучи така, сякаш е била написана специално именно за него.
Днес терминът футболна икона е толкова протрит, че почти не значи нищо. Но има играчи, които сами изтръгват думата от клишето и я изпълват с плът, болка, магия. Футболист, който да те накара да млъкнеш и да станеш прав, когато чуеш името му. Каниджа е точно такъв — синът на романтичния футбол, когато кумирите бяха полубогове, а слабостите им – сенки, за които никой не говореше.
Синът на вятъра не се ражда на футболното игрище, а на лекоатлетическата писта. Хлапе, което пробягва 100 метра под 11 секунди, преди още да разбере, че животът му ще бъде спринт между величие и пропаст. Аржентина току-що е станала световен шампион през 1978 г., страната кипи, а Каниджа усеща, че в него зрее нещо повече от скорост.
На 15 влиза в школата на Ривър Плейт. На 18 е вече в първия отбор — дълга коса, крехко тяло, лице, което сякаш още не знае дали принадлежи на ангел или на бунтовник. През 1987 г. влиза като резерва в мач срещу Италия, разкъсва защитата им, а Марадона — човекът, който никого не хвалеше без причина — казва: „Това хлапе ще играе още много пъти за нас.“
Съдбата му е предопределена. Отива в Италия. Аталанта го превръща в звяр. Светът го вижда истински на Мондиала през 1990 г. — онзи гол срещу Бразилия, онзи момент, когато Марадона пое топката, излъга трима души, и я подаде на Каниджа. Топката не влезе само във вратата на Бразилия. Тя се вряза в историята.
И после — наказанието. Финалът без него. Сълзите, които никога не видяхме, но всички усещахме. След това - Рома, Бенфика, Бока, Шотландия, Рейнджърс. Понякога – вдъхновен. Понякога – счупен. Винаги – Каниджа.
Но нищо в неговата история не е по-голямо от приятелството му с Марадона. Това не беше просто химия на терена. Това беше връзка между двама гении, които споделяха едно и също бреме – яростта на таланта и раните на славата.
Тяхното приятелство беше скандал, храна за медиите, мит. Същевременно беше и нещо крехко, почти свято. Целувката им в Бока, вечерите, в които двамата се крепяха един друг на прибиране, моментите, в които Марадона го бранеше като брат, когато светът му се подиграваше за грешките...
И когато Диего си тръгна завинаги, Каниджа беше един от малкото, които не говореха като легенда за легенда, а като човек за човек.
Скандален. Трогателен. Неподправен. Клаудио Каниджа – синът на вятъра, който така и не успя да избяга от бурята, но я превърна в легенда.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
