Кристиано Пичини никога не е бил суперзвезда. Но животът му е по-драматичен от всеки мач, който някога е играл. От пъпрвите му победи като дете до болезнените травми в Ла Лига и депресията, която го поглъща, пътят му е изпълнен с ад и триумф. „Беше страшно. Загубих мотивация, чувствах се сам, ядосан на света. Едно от малкото неща, които ме държаха, беше PlayStation... и дневникът ми“, споделя Пичини.
Първият му портокалов Gatorade след мач срещу Спортинг Арно – малка радост, която означаваше всичко. Първият финал за Купата на Италия – влезе като смяна, но плака, мислейки, че мечтата му приключва. После се присъединява към Примаверата, заиграва като бек и печели финала срещу Рома. Тогава Пичини осъзнава, че страданието може да се превърне в сила.
Преминаването в Бетис е първата му голяма стъпка в чужбина – 45 хиляди фенове на всеки мач, критика, очаквания. „Физически бях чудо, но Twitter ме разбиваше. Виждах само негативното и страдах.“ Скъсаните кръстни връзки и линчът от фенове – всичко това го потопи в мрак. „Целият стадион ме освирква, а аз вкарах гол… и пак ме мразеха. Беше психически ужасяващо.“
Валенсия, национален отбор, Купата на краля – всичко отива по дяволите с нова контузия. „Капачката на коляното ми беше счупена на четири места. Лекарят каза, че ще имам късмет, ако мога да ходя нормално.
Това беше ударът, който почти ме унищожи.“ Депресията го потапя дълбоко. „Бях някой друг. Агресивен, ядосан, тъжен. Исках само да се скрия.“
Йога, духовни практики, разговори и дневник – малки, но жизненоважни стъпки. „Писането ми помогна да видя живота отгоре, да се пречистя и да започна отново. Това беше моята терапия.“
Днес Пичини работи с нидерландската Estrella Football Group, създавайки мрежа от клубове и грижещи се за играчите. „Искам футболистите да не се чувстват сами, както аз се чувствах. Клубовете трябва да помагат, когато играчите паднат на дъното.“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
