На 66 години си отиде легендата на Милан и цяла Италия
Милан и целият футболен свят са в траур. На 66-годишна възраст почина Франко Барези.
След операция на белодробен възел през 2025 г., великият капитан на Милан и националния отбор се завърна на "Сан Сиро" и беше и един от последните факлоносци, носели олимпийския огън на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри Милано/Кортина 2026 г.
Той изигра 719 мача за Милан, спечелвайки шест титли в лигата и три Европейски купи/Шампионска лига, докато за националния си отбор игра 81 пъти, спечелвайки световното първенство през 1982 г.
„Милан е в траур. Неговият пример завинаги ще бъде, подобно на фланелката му с номер 6, неразделна и фундаментална част от ДНК-то на клуба. Съболезнованията ни са към цялото семейство на Франко Барези и към всеки фен на „росонерите“, който преживява този тежък момент.“
История
Още като дете животът го поставя пред тежки изпитания. Остава без родители едва на 14 години. Съдбата му поднася ироничен обрат - отхвърлен е от Интер, клуба, на който симпатизира, защото е смятан за прекалено слаб физически. Милан обаче вижда нещо, което другите пропускат - талант, интелект и характер.
Дебютира за първия отбор през 1978 г., а само няколко години по-късно, едва 22-годишен, вече носи капитанската лента. Не защото говореше най-много, а защото всички го следваха. Спокойствието, елегантността и безупречното чувство за позиционира го превърнаха в един от най-великите защитници в историята на играта.
Пътят му далеч не беше лесен. Барези преживя двете изпадания на Милан, пребори тежко заболяване, което постави кариерата му под въпрос, и остана верен на клуба въпреки предложенията от най-големите европейски грандове.
Когато Силвио Берлускони пое Милан, а след него Ариго Саки промени футбола със своята революция, именно Барези се превърна в сърцето на великия отбор с Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард. Под негово ръководство „росонерите“ отново покориха Италия и Европа, а капитанът вдигаше трофей след трофей със същото спокойствие, с което водеше защитата си.
През 1994 г. преживя един от най-болезнените моменти в кариерата си. След героично завръщане от контузия изведе Италия до финала на световното първенство, но пропусна първата дузпа срещу Бразилия. Сълзите му след края останаха една от най-емоционалните сцени във футболната история.
Когато сложи край на кариерата си през 1997 г., Милан направи жест, който говори сам за себе си - извади от употреба фланелката с №6. Оттогава тя принадлежи единствено на Дон Франко.
След футбола той продължи да служи на клуба в различни роли. За кратко работи във Фулъм, но Милан винаги беше неговият истински дом.
Франко Барези си отиде, но остави след себе си нещо много по-голямо от купи и рекорди. Остави пример как се печели с чест, как се губи с достойнство и как една любов към клуба може да продължи цял живот.
Днес Милан изпраща част от собствената си душа.
Поклон пред Франко Барези...
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
