В световната история има достатъчно примери, когато битки на футболния терен са провокирали сблъсъци между фенове и други трагични събития. Но само веднъж, преди повече от половин век, най-популярната игра става причина за началото на пълномащабна война между две латиноамерикански държави.
Ябълката на раздора е квалификационният мач за световното първенство през 1970 г. между Ел Салвадор и Хондурас. Впоследствие конфликтът остава в историята под името Футболната война.
"Някои хора смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт. Изобщо не съм съгласен с това. Мога да ви уверя, че футболът е много, много по-важен", гласи крилатата фраза на легендарния мениджър на Ливърпул Бил Шенкли. Разбира се, тя не се отнася за войната между Ел Салвадор и Хондурас, но я илюстрира перфектно.
Преди футбола
Кризата в отношенията между двете страни от Централна Америка не започва с въпросния мач. Още в края на 19 век избухва териториален спор между съседите, иницииран от Ел Салвадор. Факт е, че територията на Хондурас е пет пъти по-голяма, но е слабо населена. Ел Салвадор пък страда от обратния проблем. До края на 60-те години този проблем е решен съвсем просто: около 300 000 граждани на Ел Салвадор обитават граничните райони на Хондурас без законно основание и се занимават предимно със селско стопанство.
До 1967 г. Хондурас е затънал в икономически проблеми и президентът на страната Освалдо Лопес Арелано възнамерява да ги разреши. Властите провеждат поземлена реформа, в резултат на която парцелите на гостите от съседни страни са национализирани. А на гражданите на Ел Салвадор, живеещи в тях, настоятелно е препоръчано да се върнат в родината си.
Ситуацията не устройва нито заселниците, нито правителството на Ел Салвадор, което няма никаква идея какво да прави с толкова много хора, свикнали да се препитават със селско стопанство. Свободна земя в страната просто няма.
До началото на 1969 г. заселниците успяват да игнорират исканията на хондураските власти, но тогава Арелано предприема решителни действия. Специално създадени въоръжени групи буквално започнат да преследват мигрантите: нахлуват в домовете им, отвличат ги, малтретират ги и понякога дори ги убиват. Тази брутална политика дава резултат и десетки хиляди бежанци се насочват към Ел Салвадор. Останалите са насилствено депортирани от хондураските власти. Президентът на Ел Салвадор Фидел Санчес Ернандес обвинява съседите в геноцид и заплашва да анексира военно териториите на Хондурас, където живеят неговите сънародници.
От игра към война
Паралелно с тези събития се провеждат квалификациите за световното първенство по футбол през 1970 г. Домакинът Мексико се класира директно, а за второто място от зона КОНКАКАФ се борят 12 отбора, сред които Ел Салвадор и Хондурас. Участниците са разделени в четири групи, като победителите продължават към полуфинали и финал в по два мача.
Страните в конфликта печелят своите групи и се срещат на предпоследното стъпало. Това се случва през лятото на 1969 г., в разгара на конфронтацията. Първият мач се играе в столицата на Хондурас Тегусигалпа на 8 юни. Предната нощ хиляди местни фенове пеят и скандират обиди пред хотела на гостите. Футболистите на домакините обаче също имат проблеми със съня.
"Пресата постоянно ни притискаше и се страхувахме за живота си. Не спахме поне три денонощия преди мача", спомня си халфът Марко Антонио Мендоса.
В тази атмосфера наплашените футболисти играят катастрофално зле. Никой не иска да рискува до последната минута, когато нападателят на Хондурас Леонард Мивет носи победата на домакините.
В същия момент в Ел Салвадор жена на име Емилия Боланос не може да приеме това, което вижда на своя телевизор. Тя става от дивана, вади пистолет от сейфа на баща си и отнема живота си. Трагичният инцидент става обществено достояние - на следващата сутрин главният вестник на страната El Nacional публикува заглавието "Тя не можеше да понесе срама на своята страна".
Десетки хиляди се стичат на погребението на Боланос, включително висши държавни служители. По някаква причина нещастното момиче става символ на омразата към Хондурас.
Салвадорците носят стотици нейни портрети в хотела, където са отседнали играчите на Хондурас преди реванша. Гостите се придвижват из Сан Салвадор под военен и полицейски ескорт, но и това не му гарантира пълна безопасност.
На футболния терен нещата също се развиват отвратително за Хондурас. До 41-ата минута домакините водят с 3:0 и удържат резултата до края. Феновете в Хондурас реагират с погроми и насилие срещу мигрантите, останали в страната им. А Ел Салвадор обявява демонстративна мобилизация на резервисти в армията и къса дипломатическите отношения със съседите си.
Преди началото на войната отборите играят още един мач. Според регламента, при две разменени победи е предвиден решаващ трети сблъсък на неутрален терен. Той се играе в Мексико на 27 юни. На стадион "Ацтека" в Мексико Сити са мобилизирани хиляди полицаи, които някак осигуряват реда. Самият мач е най-изпълненият с екшън от трилогията. Хондурас се оттегля на почивка с гол преднина, но през втората част Ел Салвадор стига до пълен обрат.
Четири дни клане
Следват първите престрелки на границата. Пълномащабната война избухва на 14 юли. Въоръжените сили на Ел Салвадор, използвайки американски военни самолети от Втората световна война, извършват въздушни нападения, насочени към стратегически цели в Хондурас. Освен това провеждат доста успешна наземна операция, напредвайки осем километра дълбоко във вражеска територия и превземайки няколко града.
Хондурас отговаря с въздушно нападение срещу петролни складове на противника, извършва няколко успешни контраатаки и успява да спре настъплението на Ел Салвадор.
От първите часове на войната Организацията на американските държави се намесва в конфликта, като настоява салвадорците незабавно да изтеглят войските си от чужда територия. Няколко дни по-късно те най-накрая се вслушват в искането: офанзивата спира поради липса на гориво и боеприпаси. OAS заплашва със санкции, които биха унищожили колебливата икономика на Ел Салвадор, но също така обещава да осигури безопасност за салвадорските мигранти, живеещи в Хондурас.
Активната фаза на войната продължава четири дни, но военните действия спират напълно на 20 юли. Според различни източници те са отнели живота на от две до шест хиляди души, повечето от които цивилни. Въоръженият конфликт нанася сериозни щети на икономиките на двете страни; десетки хиляди бежанци се изсипват в Ел Салвадор, което води до повишено социално напрежение и безработица. В крайна сметка през 1979 г. в страната започва гражданска война, която продължава до 1992 г. и отнема живота на повече от 75 хиляди души.
Футболната война не носи нищо добро и на Хондурас: страната претърпява многомилионни загуби и все още е във втората стотица на световната класация по ключови икономически показатели.
Някои от оцелелите играчи от двата отбора все още се опасяват, че са станали неволни подпалвачи на война. Въпреки че за почти всички е очевидно, че футболът е бил само удобно извинение за политиците.
Иначе Ел Салвадор достига до Мондиал 1970 след трудна победа в три мача срещу Хаити. В група със СССР, Мексико и Белгия допуска три поражения с голова разлика 0:9.
