Златан Ибрахимович – името, което е синоним на непобедимост на футболния терен – разкрива в автобиографията си „Аз съм Златан“ най-трудните часове в живота си, когато дори силата и славата не са достатъчни.
„Всичко беше различно с Макси“, спомня си футболистът. „Повръщаше непрекъснато. Не наддаваше, а отслабваше. Не знаехме защо. Говорих със семейството и приятелите си, всички ме уверяваха, че е нормално… но аз чувствах, че не е.“
Снимка:
Reuters
Докато светът очакваше да види Златан в типичната му уверена форма, той за първи път се почувства безсилен. Когато разбрал, че синът му се нуждае от спешна операция на стомаха, всеки план, всяка среща, всяка амбиция – всичко се разпаднало.
„Цялото ми тяло беше в спазъм“, казва той. „Бях г-н Недосегаем, можех да се ядосвам, да бъда луд на терена... но това беше различно. Това беше Макси. И нищо не можеше да го спаси освен лекарите.“
Златан бяга през болничните коридори, питайки само за детето си. В залата с кувьози вижда наследника си – по-малък от всякога, с тръбички и монитор, който следи всяко дишане. „Сякаш сърцето ми беше изтръгнато от гърдите ми“, признава той.
Операцията приключва успешно. Макси е жив. Малкият белег върху тялото му остава като знак за първата му битка с живота. „Виждайки го днес – здрав, щастлив и пълен с живот – осъзнавам какво означава истинска сила. Тя не е в медалите или славата.
Снимка:
Reuters
Тя е в това да обичаш безусловно и да преживееш всяка минута страх и безсилие заради детето си.“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
