В Англия влизах в ролята и на страничен или главен съдия, което ми помогна да видя играта от друга гледна точка. Това разкри в подкаста "За спорта без клишета" футболистът на елитния Арда Преслав Боруков, който прекара 4 години на Острова с екипа на Шефилд Уензди в периода 2016-2020.
Голаджията посочи и основната разлика - у нас играчите не са толкова атлети, колкото тези в чужбина, където обръщат повече внимание на детайлите.
"Като малък израснах по залите, бях постоянно с майка ми и баща ми по мачове. Беше ми втръснало от баскетбол, че може би не се получи с този спорт. Не ме влечеше да играя баскетбол, не съм се записвал да играя. Ходих да гледам последния мач на Александър Везенков с Португалия в Ботевград, защото той е изключителен български спортист на много високо ниво. Исках да усетя неговата игра и начина, по който се движи.", започна Боруков.
"Когато бях на 16 години, бях трансфериран в Англия. Първо имах покана от Чарлтън, а след това получих такава от Шефилд Уендзи за проби. Бяха ме харесали скаути, които дойдоха да ме гледат. Така заминах за Острова."
"Когато Шефилд ме купи, първите две години бях с полупрофесионален договор. Освен образованието, което трябваше да получа, се занимавах с още много неща. За англичаните беше много важно да познаваш играта в детайлите, а не само да си футболист. В някои от уикендите нямаше съдия на мачовете при по-малките възрасти и аз влизах в ролята на страничен или главен рефер на няколко пъти. Това ми помогна да разбирам играта от няколко гледни точки."
"Договорът ми с Арда е за две години и половина. Имах същият контракт и с Локомотив, но нещата не се развиха по най-добрия начин и сметнах, че най-доброто нещо е да се разделим, когато настъпи краят на първия полусезон. Има летен трансферен прозорец и ако се открие нещо, което ме удовлетворява мен и ръководството, може да се направи нещо по въпроса."
"На моменти ми се случва на мачовете от Първа лига аз да изглеждам по-тромав по телевизията заради моето телосложение. Аз съм изключително здрав, тренирах всеки ден във фитнеса, когато бях в Англия. В България футболистите не са толкова атлети, колкото в чужбина. Гледах финала на Шампионската лига, когато скъсаха фланелката на Джон Стоунс от Манчестър Сити. Ако тук скъсат фланелката на някого, сигурно ще има червен картон."
"Бившият треньор на Порто и Бенфика – Карлос Карвалял, беше човекът, който ме дръпна в мъжкия отбор на Шефилд. Треньор на юношеския тим пък бе Бен Уилкинсън, който ме наложи при 18-годишните. Тогава имаше двама англичани на моята позиция при юношите, но той ми даде шанс и вкарах около 15 гола. Нищо не е дошло даром, тренирах, слушах и се представях добре."
