Има ли желание, има и начин. А какво става, когато желанието отлежава с години, обогатява се с игрови опит и накрая мечтата се осъществи?
Още докато бележи точки, едно момиче от босненския град Зеница знае, че ще поеме по треньорския път.
Страстта не стои на едно място. Тя обикаля по света и в един момент пътят я отвежда на позната държава. Такава, чиито химн започва с „Горда Стара планина...“.
В епизод №8 от поредицата „Баскетболни дневници“ ви срещаме с Матеа Тавич, която вече трета година дава сърцето си за България.
Пътят на Матеа Тавич в спорта и живота не е просто обикновена история. Той е разказ за вярата в една мечта.
Пример как една жена може да достигне до висините в това, което обича. И което все още кара сърцето ѝ да тупти учестено.
„Аз съм от Босна. Израснах там. Живях до 15-ата си година. След това направих кариера в баскетбола. 17 години в чужбина, така посетих много различни места по целия свят“, започва тя пред екипа ни.
„На първата си баскетболна тренировка отидох, когато бях на 7 години. След това за мен дните бяха отдадени на играта. На 16 подписах първия си професионален договор.“ И нататък – битки, покорени върхове и безброй спомени на паркета.
Матеа добре познава обстановката в България. През сезон 2019-20 играе в Монтана 2003, а след това, от 2020-а до 2021-ва, носи цветовете на Берое. Все още помни впечатленията си:
„Назад във времето, когато аз играх тук, в първенството имаше повече конкуренция. Освен това редовно играехме и в Адриатическата лига, което несъмнено ни беше от полза. И Монтана, и Берое бяха добри отбори, за да растеш, играеше се баскетбол в тях“, разказва тя.
Именно в Берое тя се запознава с Таня Гатева. Просто защото играе под нейно ръководство.
Предложението да стане част от щаба на националния отбор на България идва някак закономерно: „Дойде точно след като сложих край на кариерата си, преди три сезона. Бях в контакт с Таня. Още от тогава имахме добри отношения. Когато ми се обади, дори и за миг не съм се замисляла“.
„Това е работата ми. Обичам работата си на треньор. Обичам и баскетбола.“
Думи, които дори и да не беше казала пред камерата, се усещаха във всичко, за което Матеа разказваше.
Страстта е толкова голяма, че няма как да изчезне с окачането на кецовете.
„За тази стъпка мислих наистина много рано в кариерата си. Докато все още бях на 23, 24, 25. Започнах постепенно да се подготвям по какви начини ще успея и в такава роля.“
И както се оказва – за добро на всички.
А мечта е голяма, смела: класиране на България на първо европейско първенство от 33 години насам.
Как се създава и поддържа атмосфера на винаги гладни за победа състезателки, какви са битките им като жени и как Матеа преодолява личните си трудности – чуйте повече в цялото интервю.
Епизод 8, както го и останалите епизоди от поредицата „Баскетболни дневници“ Ви очакват на онлайн платформата VOYO.BG.
