Той не просто водеше отбора той създаваше история. Иван Гълъбов превърна женския национален баскетбол в символ на България на световната сцена.
Под негово ръководство малки таланти се превърнаха в олимпийски медалистки, а духът и самочувствието на отбора и до днес се помнят като част от легендите. Това е история за човек, който създаваше шампиони не само с умения, но и с любов.
В рубриката "45 години шампиони", посветена на олимпийските игри в Москва 80, ще си спомним за момчето от Перущица, което дори инфарктът не отказа от голямата мечта...
Годината е 1930. 28 декември. Три дни преди да удари последния час от старата година на бял свят се появява нова светлина. Светлина, която няма да грее единствено в спорта. Насред град, който все още носи духа от Априлското въстание – Перущица – се ражда Иван Гълъбов.
Завършва основно образование в родния си град. Продължава да учи във френския колеж и Първа мъжка гимназия в Пловдив. Още от ученическите години започва да играе баскетбол и бързо се откроява сред връстниците си. Като войник се състезава за отбора на ВВС, а през 1956 г. завършва треньорска школа към ВИФ. Първата му работа е в школата по баскетбол в Толбухин.
След това няколко години е треньор в УСШ Кюстендил, а от 1966 г. става съюзен треньор за юноши към БФБ.
През 1967 г. поема женския национален отбор, с който за 18 години го утвърждава сред първите шест национални гарнитури на света.
Под негово ръководство момичетата печелят сребърни и бронзови медали на олимпийски игри и европейски първенства:
1980 г. Москва сребърен медал
1976 г. Монреал бронзов медал
1972 и 1973 г. сребърни медали от европейски първенства
Но истинската сила на Гълъбов е начинът, по който вдъхва увереност, вяра и любов към играта.
Иван Гълъбов ни успокояваше: Момичета, ние няма какво да губим вече, ние само ще печелим!. И така и стана! Той вярваше във всяка една от нас. Особено при мене, защото като прекалявах, започвах стрелбата с нули. Ще вкара, когато трябва, ще вкара! Просто ни обичаше, спомня си Петкана Макавеева.
А Надка Голчева допълва: Иван Гълъбов остави следи и дири в женския баскетбол и благодарение на него с всяка една година се изграждаше отбор от опитни и млади баскетболистки. Съчетаваха се и ставаше един много силен отбор.
Признателна е и Ваня Дерменджиева: Нашият треньор всъщност беше този, който отведе този отбор до отличията и в Монреал, и в Москва. Иван Гълъбов беше освен треньор, възпитател, човек с изключително големи познания във всички области.
Той ни даваше големи знания. Грижеше се за всяка една от нас, нагаждаше всеки един характер към останалите това е. Иван Гълъбов беше човекът, който сътвори този медал. Ние бяхме само инструментите, които той водеше, споделя пред камерата на bTV Ваня Дерменджиева.
Баскетболът за него е всичко. Доказателство за това е 1981 г. Година след олимпийското сребро сме пети на европейското в Италия. Здравето на специалиста вече не е добро и по време на самото първенство той получава инфаркт. Той обаче напуска болницата, само и само да е до своите момичета С риск за живота си, той не може да изостави тима. Не исках да губят дух, да падат от по-слаби отбори. Просто трябваше да съм до тях, споделя по този повод покойният вече специалист.
Иван Гълъбов тръгва към небесните простори на 9 май 1985 г. По ирония на съдбата в Деня на победата.... Беше роден да създава шампиони и да превърне българския женски баскетбол в световна сила. Неговото наследство живее във всеки медал, във всяка победа и във всяко сърце, което обича спорта. Днес. И завинаги...
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
