"Бях 12-годишен, когато той се нанесе в нашия блок в "Хаджи Димитър", в общинския апартамент - на втория етаж. Ние бяхме на третия, така че младостта ми, детството ми, а и израстването ми като футболист минаха покрай него. Бяхме много близки семейства", спомни си пред bTV за Кирил Ивков и Емил Спасов.
Понякога думите не стигат да се опише нечия загуба. Когато обаче с години са се споделяли мигове, а следите са прекалено дълбоки, няма как да не боли много. И дълго.
"Само добри неща мога да кажа. Винаги готов да помогне, много се майтапеше - с мен, с колегите ми, с кого ли не... Имаше много тънко чувство за хумор", открои Спасов, с когото заедно прекарват 6 години в Левски.
През 1997 г. обичаният от поколения фенове Кирил Ивков, напуснал ни без време на 24 май 2025 г., печели Купата за спортсменство.
Имаме ли нужда от повече хора, които да печелят наградата за спортсменство?
"От такива хора винаги има нужда. За съжаление рядко се срещат. По нашите терени преобладава агресивността, злобата и слабата футболна подготовка", не скри неодобрението от родната действителност той.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
