На 2 август 1996 г. той се качва на олимпийския връх
За него може да се напише много. Думите едва ли ще стигнат да опишат великия му път. Но все пак ще опитаме.
Успехите на тепиха са толкова много и са белязали хиляди по целия свят, превръщайки го в идол на няколко поколения. Той е един от най-успешните борци в историята на спорта. Той е неповторимият Валентин Йорданов.
Едно момче, родено в русенското село Сандрово, което не само превръща тепиха в свой дом, но и става символ на цял един спорт.
Той е седемкратен световен шампион, още толкова пъти европейски първенец и олимпийски златен медалист от Атланта.
Точно преди 30 години, на заветната дата 2 август, Валентин Йорданов реализира последната си голяма спортна мечта – да бъде олимпийски шампион. Триумф, изкачил го на трона като най-великият борец в свободния стил за 20 век.
„Бях се зарекъл на Игрите да ми е последна срещата. И се радвам, че така станаха нещата. При мен титлата дойде малко по-късно, но беше много хубаво, че я спечелих“, споделя легендата в книгата по случай 90-ата годишнина на българската борба.
66-годишният Валентин Йорданов остава единственият борец в историята с 10 медала от световни първенства. Той печели всичките си отличия в една единствена категория – до 52 килограма. Според неофициалната статистика, за да влезе в нея, общият сбор на килограмите, които е стопил през кариерата си е близо един тон!
„Можех да взема и още повече медали. Искал съм да го направя и винаги съм се стремял да са повече победите. Имаше години, в които Съветският съюз имаше девет шампиона, а аз бях едиственият извън тях, който ставаше първи“, казва Йорданов.
Той споделя и кои са били неговите идоли. „Имал съм много примери на подражание. Бате Кольо Станчев, Продан Гарджев, Мърков, бате Сашо, бате Митко Добрев, Петър Киров. И аз съм искал да бъда като тях“, откровен е Йорданов.
Успехите на Валентин Йорданов нямат аналог в световната борба. А името му ще отеква вечно във времето като символ на величие, непреклонен дух и безмъртна спортна слава.
Снимка:
БГНЕС
