Някои срещи са специални и носят повече от история, носят надежда. Малена Замфирова отваря дома си за нашия екип и за всеки един от вас, който се е трогнал от това, което тя преживя.
Месец и един ден след ужасяващия инцидент в Чехия, 16-годишната талантлива сноубордистка е усмихната. По-силна. По-голяма. И уверена, че най-доброто тепърва предстои.
Във видеото ще откриете не просто интервю. Това е разговор за оцеляването – физическо и емоционално. За онези най-тежки моменти, в които границата между страх и надежда е почти невидима. За пътя през болката и за силата да продължиш напред, когато всичко изглежда изгубено.
И не на последно място - разговор за подкрепата и за усещането, че не си сам, когато зад теб стои цяла една нация.
Малена бе пометена от скиор в чешкия зимен център Шпиндлерув Млин преди месец. Тя получи тежка контузия и се наложи да бъде подложена на няколко операции в Чехия и в Австрия - на таза, бедрената кост и рамото, както и на множество допълнителни процедури по стабилизирането.
"Спомням си като видях човека, че ще се блъсне. Беше на 3 метра и се движеше много бързо, а аз бях със сноуборд, двамата ми крака бяха закопчани и нямаше какво да направя. Тогава знаех, че няма да съм добре. Предполагах, че ще си ударя главата, ще ме боли гърбът, но не знаех, че чак толкова сериозно ще бъде. После си спомням сън, но не се усещаше като сън. Сънувах състезанието в Кринице, на което станах трета. Докато сънувах, се чудех дали това наистина се е случило или сънувам, че съм станала трета. Като си отворих очите, ме завиваха с едно черно одеяло, защото идваше хеликоптерът и да не ми пръска сняг. Но си помислих "Дали не съм... умряла?". После видях тате, като ме отвиха. Помислих си "Всичко е наред! Тате е тук! Тате е с мен!".
Не си спомних какво се е случило. Качиха ме в хеликоптера, много ме болеше крака. Мисля, че същия ден ме оперираха и ми сложиха външен фиксатор, за да ме закарат с линейка. От там нищо не си спомням! Като се събудих вече бях в болницата в Австрия, бутаха ме лекарите през коридорите и само отгоре белите лампи... И нищо не си спомням пак. Пак си помислих, че сънувам. Предполагах, че е лош сън. И мама дойде, и след състезанието и момчетата дойдоха.", разказва 16-годишната надежда на световния сноуборд.
Първите дни след инцидента и операциите са мъчителни - болка, температура, кръв.
"През повечето време първата седмица много спах. Бях много изморена и нямах време да мисля. Знаех, че не е добре, не се чувствах добре. Имаше един момент, в който кашлях кръв, защото имах травма на белите дробове. Тогава се притесних много. След първата седмица започнах да осъзнавам какво се случва, не можех да се движа, лежах само по гръб, болеше ме целият гръб, имах температура над 38 градуса, спах на отворена врата към терасата", спомня си Малена.
В този момент сили ѝ дава семейството и приятелите. И конкурентите! В Шпиндлерув Млин сноубордистите масово сложиха на лицата си емблематичните черни лепенки, с които Малена кара.
"Много се зарадвах, нямах силите да ги изгледам, когато се състезаваха. После ги видях в социалните мрежи как всички са с лентите. Стана ми много мило, много се зарадвах. Аз знам, че ме подкрепят, но тогава се усети. В такива моменти осъзнаваш, че много деца гледат на теб като на пример. Знаех, че трябва да бъда силна, защото толкова много хора ме подкрепяха", каза тя.
Вероятно ще ви изненада, но Малена мечтае за... мотор! Да, в плановете ѝ е отново да е на пистата, да кара, да е сред елита на сноуборда в света! Но първо - да се качи на любимия си мотор!
Положителното е, че вече всички около нея работят в тази посока - рехабилитациите са тежки, но дават резултати и 16-годишната девойка вече може да ходи с помощта на патерици, но и да бъде самостоятелна. Екипът по възстановяването ѝ бе събран още преди тя да се прибере в родината.
"Докторите винаги се презастраховат. Казаха ми, че може да не карам следващия сезон, но аз мисля, че имам предостатъчно време до декември и смятам, че ще се оправя доста по-бързо, отколкото те мислят. Месец след инцидента вече ходя, кракът се раздвижи, мога да качвам стълби, мога да се къпя. Смятам, че ще се завърна от началото на сезона и преди това да карам мотор. Сега сме април... май, юни, най-късно началото на юли! Нямам предвид мотокрос, но да се кача и да карам в планината. Трябва да почна да правя неща, които ме радват! Не мога по цял ден да седя и да клякам с тежести, защото това не е забавно. Правя го от дисциплина, но не ми носи радост. Трябва да съм с нагласата, че скоро ще се кача на мотор! Тате си мисли, че първото ми състезание ще бъде в Кортина, но според мен, ще мога да карам и в Китай - в началото на декември. Не обещавам, но...", усмихва се тя.
"Никога не е имало момент, в който да се съмнявам, че ще се оправя напълно. Единствено, след като видях всичките пирони, беше малко... Като ти направят толкова много операции... Беше ми малко съмнително дали ще бъда същата! Сега, като гледам колко бързо се възстановявам, всичко ще бъде наред"
Толкова много сила извира от усмивката ѝ, че няма как да не ѝ повярваме! С теб сме, Малена! И те чакаме! Първо на мотора, след това на пистата и на подиума! Ти можеш!
