на живо

Иван Янков – борецът, който погледна през прозореца към славата (ВИДЕО)

От село Орешак до олимпийския подиум в Москва – пътят на един гладиатор

Иван Янков – борецът, който погледна през прозореца към славата (ВИДЕО)

Да погледнеш през прозореца... Именно това отвежда следващия ни участник в поредицата „45 години шампиони“, посветена на олимпийските игри в Москва'80. През 1965 г. Иван Янков играе футбол на стадион Спартак“ във Варна с приятели, а тренировка по борба в залата привлича погледа му. Останалото е запечатано на тепиха.

Роди се борец

През 1951 г. на 7 юни във варненското село Орешак на бял свят се появява Иван Янков бъдещ участник в две издания на олимпийски игри: Монреал'76 и Москва'80.

На вторите печели сребърен медал. Но ако проследим пътя му до там, всичко изглежда напълно закономерно.

Орисан за гладиатор

Започнах с борбата през 1965 г. Тогава бях на 14. Играехме на стадион "Спартак". Веднъж погледнах през прозореца, вътре в залата се бореха. Викат ми: Влизай!“ и така се случи всичко“, спомня си много ясно Янков.

Първият ми треньор Пейчо Йовчев ме заведе на републиканско след само два месеца в залата.

Станах първи на 36 килограма. Другата година станах трети, последваха 2-3 години застой. Чак вече към казармата и след нея дойдоха големите успехи.“

Носител е на Златния пояс Дан Колов“ през 1976 г. По-късно печели турнира още три пъти. Трикратен европейски шампион (Лозана 1973, Лудвигшваген 1975 и София 1978). Двукратен европейски вицешампион през 1979 и 1980 г., два пъти бронзов медалист през 1976 и 1982 г. Световен вицешампион в кат. до 69 кг от Мексико 1978 г. Балкански първенец от Солун 1972 г.

И това само преди да е потеглил за Москва. Не без причина с визитка, достойна за уважение.

Пътят

Заминах напълно здрав. И бях много добре подготвен. Но да, там съдиите... В началото на такова събитие си напрегнат, много-много не мислиш за откриване, за олимпийското село. Мислиш само за състезанието.“

Съдиите го спират по пътя към златото

Играх срещу индиец, унгарец и борец от ГДР. След това трябваше да изляза срещу финландец, но сърбите измислиха някаква лекарска забрана, кръгът се превъртя и се наложи аз да се боря по-рано с руснака Сайпула Абсаидов“.

За второто място Янков се изправя срещу представителя на Югославия Шабан Сейди.

Две години по-рано, в Мексико, той повежда Янков с 4:1, но българинът прави обрат до 5:4. В Москва няма такава драма варненецът го прегазва с 8:1.

Изпитва огромно уважение към треньора си Желязко Димитров. В Мексико, когато положението за Янков срещу Сейди е много тежко, някой се провиква от публиката. И това му помага.

Желязко Димитров се обади от публиката. Той ми беше треньор в казармата, един от най-големите, заслуги заслужаваше, изгради ме. Имали сме малко различия, но като се върнах от казармата, веднага станах олимпийски медалист.“

Приятели за цял живот

Големите разпознават големите. Без значение дали в спорта, или в живота. Иван Янков и Ивайло Маринов, бронзовият медалист от Москва и олимпийски шампион от Сеул'88, се познават от край време. И двамата са дали много за спорта, затова са и почетни граждани на Варна.

Виждаме се, ние си се познаваме. Говорим си. Той в Москва стана трети. Ама каквото и да се казва, олимпийският си е олимпийски, шампионът си е шампион, не можем нищо да кажем“, променя леко тона си, макар и да запазва изцяло уважението си към своя колега.

Така е в света. Първият винаги се помни. Вторият и нататък забравят се“, продължава да носи тази вътрешна тежест за всеки голям творец на спортната сцена Янков.

Идва краят

Иван Янков приключва състезателната си кариера на 33 толкова години, колкото според Библията Христос е на земята. И след която клишето гласи, че човек трябва да си направи равносметка.

Няма как, идва краят. Събориха ме, младите напъват, както и аз ги напъвах по-старите. Доста отказах и аз. После и мен ме отказаха. То е нормално.“

Тогава и сега

Времената се променят, идеалите също. Като част от славните поколения на този спорт, Янков също изпитва горчивина от днешния облик на борбата.

Борбата не мога да я сравнявам. Преди се борихме за слава, а сега се борят за пари. Пари има борци няма.“

Сега, на 74 години, все още в родния Орешак и с безброй успехи в спорта, Иван Янков остава символ на едно поколение, което се бореше не за пари, а за чест и за България!

Снимки: BGWRESTLING и "Журнал за борба"

Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER

Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM

Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK

Виж всички предложения от брошурата тук