Последните часове от живота ѝ през погледа на очевидци
Точно преди година – на 28 юли - светът на спорта загуби една от най-ярките си шампионки. Лаура Далмайер остана завинаги в планината, която обичаше повече от всичко.
Двукратната олимпийска шампионка по биатлон беше застигната от скално срутване под връх Лайла в Пакистан, на около 5700 метра надморска височина.
Година по-късно австрийската телевизия ServusTV излъчи документалния филм „Стъпка отвъд линията“, който разкри неизвестни досега детайли за последните дни на германката. Сред тях изпъква едно признание, което звучи като зловещо предсказание.
Испанската алпинистка Мария Мартин се среща с Далмайер в базовия лагер само дни преди фаталното изкачване. Условията в района вече били критични. „Времето беше изключително променливо. Имахме едва по два часа дневна светлина, а през останалото време валеше. Лавини падаха съвсем близо до лагера и влачеха със себе си камъни и лед“, разказва Мартин.
Тъй като не владеела добре английски, тя показала на Лаура снимки на лавините.
„На развален английски се опитах да ѝ кажа само едно - опасно е, невъзможно е.“
След края на бляскавата си кариера през 2019 г. германката се беше посветила на голямата си страст - алпинизма. Изкачи няколко шестхилядника, а през 2023 г. покори и седемхилядника Корженевская. Само седмици преди трагедията, заедно с Марина Краус, успешно стъпи и на връх Грейт Транго (6287 м).
На 28 юли двете тръгват към Лайла. Само на около 300 метра под върха решават да се върнат заради рязкото влошаване на времето.
Краус успява да достигне безопасно място, но Далмайер е ударена от огромен скален блок и повлечена към отвесната стена.
„Липсваше ни около половин час, за да се върнем невредими“, спомня си по-късно нейната партньорка. Спасителната операция започва незабавно, но условията правят всяка минута битка с планината. „Първо видяхме палатката, а след това и безжизненото тяло на Лаура“, разказва спасителят Алън Русо.
Част от снежния склон вече била почернял от калта и падащите камъни. Далмайер все още висяла на въжето си.
„Разгледахме всички възможни варианти да стигнем до нея. Всеки от нас знаеше, че това означава да рискува собствения си живот.“
В крайна сметка тялото ѝ остава в планината - решение, което съвпада с последната воля на самата Лаура. Приживе тя изрично пожелала, ако загине в планината, да не бъдат излагани на опасност други хора, за да бъде свалена.
Днес мястото под връх Лайла се е превърнало в мемориал.
„Не можех да си представя, че онзи кратък разговор ще остане с мен завинаги. Стоейки пред мемориала в базовия лагер, ѝ отдадох почит. И тази година отново дойдох на Лайла. Не успяхме да изкачим върха заради лавините, но планината ме върна към онзи ден и онзи разговор.“
Думите ѝ завършват с мисъл, която казва всичко: „Някои планини оставят отпечатък в живота ти. Някои хора - също. Те си отиват, но никога не биват забравени.“
Паметта на Лаура Далмайер се пази не само в подножието на Лайла. Мемориал има и в родния ѝ Гармиш-Партенкирхен.
„Това се превърна в истинско място за поклонение“, казва баща ѝ Андреас Далмайер пред „Билд“. „Тихо почитаме паметта ѝ само в тесен семеен кръг. Радваме се, че толкова много хора я помнят с обич, но се надяваме и на спокойствие.“
