В края на февруари, ръководството на Българска федерация по баскетбол обяви името на Людмил Хаджисотиров като Главен треньор в проекта „Развитие“ – Национални отбори подрастващи – мъжко направление.
По този начин, БФБ постави силен и знаещ човек до рамото на легендата Пини Гершон, който да бъде мост между израелеца, българските треньори и деца. Човек, който има опит и познава българската реалност и човек, който може да да вкара ред в програмата, която родната централа превърна в свой приорирет със завръщането на петкратния европейски шампион Гершон обратно у нас.
Визитката на Хаджисотиров е солидна: Той е възпитаник на треньорската школа на ФИБА – FECC – FIBA EUROPE COACHING CERTIFICATE (2011-2013), където завършва в Top 4 на своя клас. Удо има завиден опит като треньор в националните отбори за юноши в различните възрасти. Той е старши-треньор на 20-годишните юноши, които през 2015 г. участват на европейско първенство в Дивизия А. През 2014 г. е старши-треньор на 18-годишните юноши на европейското първенство в Дивизия Б в София, а през 2012 г. е помощник треньор на 16-годишните юноши на първенството на Стария континент в Дивизия А.
Хаджисотиров е бил и помощник-треньор на мъжкия ни национален отбор (2012 г.), като през миналото лято се включи в ролята си на главен треньор и ментор на 16-годишните кадети на европейското първенство в Скопие. Начело на Рилски спортист, печели три пъти Купата на България (2018, 2021, 2022), два пъти Суперкупата на България (2021, 2022).
Два пъти извежда Рилски до финал в НБЛ (2021, 2022), два пъти – до бронз в НБЛ (2017, 2018), три пъти е шампион в редовния сезон в НБЛ (2021, 2022, 2023). Треньор №1 на годината в България (2022). Най-етичен треньор на България (2020-2021).
Като играч той носи екипа на Славия, ЦСКА, Левски, Спартак МВР в България, а зад граница защитава цветовете на Женева Девилс. Удо е единственият българин – възпитаник на прочутата баскетболна програма на Уинчиндън в САЩ. Колежанската му кариера минава през престижните Бостън Колидж и Мейн. Носи спортни гени – баща му Людмил Хаджисотиров-старши, е легенда на българската водна топка. След 60 дни съвместна работа с Пини Гершон и с федерацията, bgbasket.com разговаря с Удо относно проекта „Развитие“, за да внесе повече яснота какво представлява програмата отвътре. Публикуваме първата част от интервюто.
- Удо, изминаха точно два месеца от присъединяването ти на поста Главен треньор в щаба на Пини Гершон в проекта „Развитие“ – Национални отбори подрастващи - мъжко направление. Какво успяхте и за какво не ви стигна времето на теб и Пини да свършите за тези 60 дни?
- Времето никога не е достатъчно, но за тези 60 дни успяхме да проведем общо 5 кампа: два на 18-годишните, два на 16-годишните и един на 14-годишните. Говорим за кампове на разширените състави на тези възрасти, а не на окончателни селекции, въпреки че във всяка възраст вече имаме ядро от основни играчи. С Пини имахме желание да направим още един национален камп за 14-годишните, но и двамата сме наясно, че въпреки, че националните отбори са приоритет №1, трябва и да се съобразяваме и с натоварената програма на клубовете и бройката мачове, които е необходимо да се изиграят, за да завършат първенствата. Освен това, подходихме с разбиране, че вече се бяха натрупали доста отложени мачове, които също трябваше да се изиграят в този период.
Това, което успяхме да направим за този кратък период от два месеца е, че вкарахме ред, организация и структура в работата. Отличен пример в това отношение е последният национален камп за момчета до 14-годишна възраст. Много сме доволни от свършеното, защото имаше много добра комуникация с треньорите. Всичко беше предварително планирано, изговорено многократно между мен и Пини, между мен и треньорите, които знаеха какво се изисква от тях и над какво ще работим. Вече започнаха да се изпълняват голяма част от нещата, заложени в единната методика, която имаме. Неща, коментирани в детайли с Пини: Планове за тренировките, принципи и интензитет.
Това, което е в наш минус, е изключително краткото време до европейските първенства. Времето ни притиска, а всеки ще очаква резултати, които не е реалистично да дойдат за 2-3 месеца. Резултатите идват с години упорит труд в правилната посока. Ако бяхме започнали с тези кампове и методика няколко месеца по-рано, щяхме досега да сме изградили по-добри основи. Сега сме в процес на изграждане, но нито аз, нито Пини сме хора, които се предаваме лесно, или виждаме живота в черни краски. Държа да подчертая, че имаме пълна подкрепа от ръководството на федерацията, че този проект за развитието на подрастващите, е абсолютен приоритет в българския баскетбол. Не за ден, или за шест месеца, а в дългосрочен план.
- Тези кампове на националните отбори в отделните възрасти стартираха през ноември. До момента, ръководството на федерацията, съвместно с Пини, а от края на февруари и с теб в щаба, е провело 14-15 подобни кампа. Каква е целта всеки месец да има подобен камп в поне две от възрастите: до 14, до 16, или до 18 години?
- Основното, което трябва да се знае от клубове, треньори, родители и деца е, че камповете на проекта „Развитие“, който федерацията стартира с идването на Пини, не са типичните стандартни летни лагери с националните отбори. Това са къси и интензивни лагери, в които се работи върху фундаменти и дефицити по възможно най-ефективния начин за времето, с което разполагаме. Системните и редовни кампове на отделните възрасти при подрастващите в националните отбори, са най-доброто нещо, което може да се направи, ако се стремим в следващите 3 до 5 години да изградим силни и конкуретноспособни играчи в мъжкия баскетбол и да имаме отново силен мъжки национален отбор.
Камповете по проекта „Развитие“ са именно такива: В тяхната основа стои системна, целогодишна работа от ежемесечни кратки събирания по възрасти с много индивидуална работа в тях. Това сме го искали винаги и години наред сме си говорили помежду си, че това е възможно най-доброто за българския баскетбол. Защото поне на този етап, централизирана подготовка през цялата година, при която всяка възраст е събрана за постоянно на едно и също място, е по-трудна за осъществяване. Сега, когато в България разполагаме с легенда от калибъра на Пини Гершон – човек с безспорни опит и експертиза, ние просто сме длъжни да се възползваме максимално често от възможността да работим съвместно с него и децата.
- Ти, за разлика от много други треньори, си играл баскетбол на най-високо професионално ниво. Минал си през всички гарнитури на националните отбори. Бил си капитан на юношеския отбор на България, влизал си в Топ 3 на реализаторите на изключително силно европейско първенство в Дивизия А в една „златна“ генерация на 18-годишните. Какво ви донесе успех тогава?
- За европейското първенство до 18-годишна възраст, Дивизия А във Варна през 1998 г., ние започнахме подготовка още през 1996 г. В това време, периодично се събирахме на лагери под ръководството на Петко Делев и Юли Аладжов. В това време, освен, че те селектираха състава, работехме много върху фундаментите и върху отборната игра. Това, което много хора не знаят е, че тогава редовно провеждахме и такива мини кампове със сръбската легенда Ратко Йоксич. Заедно с Йоксич работехме в детайли върху техническите фундаменти. Това го правехме или през уикенда, или в началото на седмицата в залата на стадион „Васил Левски“. Натрупването през тези две години на тази работа, като обем и качество, даде резултат в развитието на нас-играчите, и на представянето ни на европейското първенство. Там победихме Литва и Италия и играхме, като равен с равен с Испания. В редиците на Испания тогава бяха Пау Гасол, Хуан Карлос Наваро, Фелипе Рейес, Хосе Калдерон, Раул Лопес. Испания стана европейски шампион до 18-годишна възраст във Варна, а година по-късно – световен шампион за младежи. Това тяхно поколение всички знаем, че после доминира на световната сцена в продължение на десетилетие. Испанците не успяха единствено да станат олимпийски шампиони, но на клубно ниво, тези техни играчи се превърнаха в суперзвезди в Евролигата и в НБА, и станаха членове на Залата на славата. В отбора на България тогава бяхме заедно с Филип Виденов, Тодор Пандов, Людмил Радулов, Тенчо Банев, Бойко Младенов, Мануел Марков, Росен Софрониев, Цветомир Начев, Илко Нанев. Още други добри момчета и играчи минаха през лагерите и селекцията през тези две години подготовка. Все момчета, които впоследствие играхме дълги години професионален баскетбол, някои от нас и колежански на високо ниво. И именно в успеха на всеки един от нас поотделно и отборно, за мен остава огромното количество свършена работа, като обем и качество в ключовата възраст между 15 и 18 години. Затова дадох пример и камповете с Ратко Йоксич, с Петко Делев и Юли Аладжов, които свършиха изключителна работа с нас и за нас. А онези интензивни, кратки кампове с Йоксич, наподобяват като концепция на тези, които сега провеждаме с Пини.
- Каква е методиката, по която се работи на камповете, които федерацията провежда съвместно с Пини Гершон по проекта?
- Наред с редовното провеждане на този тип кампове, еднакво важно е да има единна методика, която да следваме и която постепенно да бъде приета и налагана не само от националните треньори в отделните възрасти, но и от треньорите на клубно ниво. Вече имаме разписана такава единна методика по проект „Развитие“, предоставил съм я на ръководството на федерацията, като тя е изготвена спрямо вижданията на авторитет като Пини Гершон и модерните концепции на игра на ФИБА Баскетбол. Методиката съм я изпратил на националните треньори в отделните възрасти при подрастващите и съм сигурен, че ще бъде от голяма помощ на всеки амбициозен треньор, който иска да се развива и да се представя на високо ниво. В тази единна методика са развити базови неща, като планиране на подготовка, тренировки и мачове и програмни задачи с основните неща за работа в различните възрасти. Приложени в нея са три изключително важни документа: За развитие на защитна концепция и основни принципи в нападение за съответните възрасти. Последният документ описва и илюстрира графично всичките вариации на „Спейсинг“ в нападение, което е от фундаментално значение за развитието на успешното нападение за всички възрастови групи.
- Как са структурирани тренировките по време на камповете?
- Работи се основно върху фундаменти в играта, както технически, така и като принципи на играта и в нападение, и в защита. Тези неща са заложени именно в единната методика. Това е тип „Международна азбука“ в баскетбола. Използвайки я системно, след време започват да идват резултатите. Давам пример с възхода на Финландия. Той се дължи на един от най-известните и най-успешните треньори на ФИБА - Хенрик Детман. Преди може би 20 години, Детман пое програмата на Финландия за развитие на подрастващите и те буквално катапултираха със сходен тип методика и системна работа. Тогава Финландия беше разделена на четири региона в баскетбола, с регионални треньори. Към тях, добавиха и съответните треньори на националните отбори, които бяха подпомагани от регионалните. В хода на времето всички техни възрасти влязоха в А Дивизия на ФИБА, наложиха се като сила и това е модел, който много наподобява този, наложен и развит от Пини в Израел през последните 10-11 години. Този модел е базиран на такива къси ежемесечни кампове, интензивни лагери. Освен, че това разви отборите и играчите, създаде и редица финландски треньори, които направиха силна кариера извън границите на своята държава. Ще дам два примера: Туомас Лисао, който е бивш треньор на Париж Баскет и настоящ на Мемфис Гризлис – един от двамата европейски главни треньори на отбори в НБА. Другото име е Дани Янсон, който беше на Тюбинген в Германия и от миналата година е начело на Хайделберг в Шампионската лига на ФИБА. Тук ще добавя и моделът на Израел, разработен от Пини. За Пини Гершон всички знаем, че е три пъти европейски клубен шампион, но лично за мен, по-ценното е това, което той прави в Израел за последните 10-11 години като генерален мениджър на всички техни национални отбори при подрастващите. На базата на дългогодишен къртовски труд именно с такива интензивни кампове, Израел се наложи като водеща сила във всяка възраст в Дивизия А, спечели две поредни европейски титли при 20-годишните, влезе в Топ 4 при 18-годишните и в Топ 6 при 16-годишните, класира се за първи път за световно първенство при 19-годишните, вкара петима млади таланти в драфта на НБА и създаде дузина играчи и треньори на ниво Евролига. На мен лично все още ми изглежда нереално как Израел изгради голяма НБА звезда от калибъра на Дени Авдия, но Авдия е откритие и продукт именно на Пини и на неговата програма.
Колкото до структурата на самите тренировки, тя е изградена така, че при някои играчи да се изграждат и подобряват индивидуалните фундаменти на модерния баскетбол, а при други да се компенсират дефицити и да се претопяват грешни навици. Тренировките са изключително интензивни, работи се много върху бърза игра в транзиция (това е ядрото на модерния баскетбол), както в нападение, така и в защита. Работи се много върху повече притежание на топката и взимане на бързи и правилни решения за кратко време. Почти всяка тренировка завършва с игра „Един на един“ от различни ситуации – това е ключово нещо в модерния баскетбол, защото често мачовете накрая се решават от индивизуалните качества на играчите. Сега разбирате по-добре от каква важност са индивидуалната техника и индивидуалните фундаменти, както и груповата и отборна тактика. Цялата тази работа през годината е отлична предпоставка и трамплин за големите летни лагери на националните отбори в отделните възрасти преди участието им на европейските първенства.
Източник: bgbasket.com
(СЛЕДВА ЧАСТ 2)
