„Аз съм родена така, както ме виждате!“
Ден след деня на народните будители, ще ви разкажем историята на едно момиче, което буди с примера си!
Йоанна Михайлова.
„Много хора казват момичето с една ръка… но това е ръка и половина.“
С тези думи започва разказът на Йоанна – 22-годишно момиче от Силистра, което превръща различието си в сила. Родена без част от ръката си, тя дълго време се криела под кожено яке, за да прикрие това, което е. нес обаче стои уверено пред света и казва:
Снимка:
Евгений Милов
„Излизам да говоря от името на всички, които се притесняват от това, което са. Аз дълго време се криех коя съм.“
Йоанна е израснала в Силистра, а днес учи и тренира в София. Детството ѝ е белязано не от ограничения, а от възможности – благодарение на баба ѝ, която я записва на рисуване, химия, английски, лека атлетика и баскетбол.
„Тя ме е научила на абсолютно всичко в живота. Заради нея съм такава – амбициозна и готова да опитвам всичко.“
На шест години Йоанна започва да тренира лека атлетика, а по-късно случайно попада в баскетболната зала – и разбира, че това е нейното място.
Снимка:
Евгений Милов
„Не си мислех как ще играя баскетбол с една ръка. Просто влязох и действах. Треньорката казваше: "Искам всички да са като Йоанна". Не защото имах силна воля, а защото наистина се справях.“ Баскетболът ѝ показва, че няма граници, освен тези, които си поставяме сами. Именно чрез спорта тя открива новата си сила – не само физическа, но и вътрешна.
„Disability означава дефицит, но ако го прочетеш като this ability – тази възможност – вече четеш нещата по друг начин,“ казва тя с усмивка.
След години в баскетболната зала, Йоанна се включва в клуба за хора с увреждания Левски. Първоначално не вярва, че може да се справи – „Как ще бутам количка с ръка и половина?“ – но тогава чува думите на треньора си: „Не си поставяйте лимити.“
Снимка:
Евгений Милов
Така разбира, че инвалидната количка не е символ на ограничение, а на сила. „Това е спорт и не трябва да предизвиква съжаление. Това е битка, дисциплина, вдъхновение.“
Днес Йоанна се състезава в леката атлетика на дистанция 400 метра – една от най-трудните и изискващи дисциплини. Неин треньор е легендарният български атлет Евгени Игнатов, който работи и с параатлета Християн Стоянов – световен вицешампион на 1500 метра.
„Когато тичам, си представям как съм все по-близо до целта. Колкото по-бързо тичам, толкова по-близо съм до мечтата“, казва тя.
Снимка:
Евгений Милов
Голямата ѝ цел са олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г.
„Но не искаме просто да отидем да участваме – искаме да се докажем и да вземем медал. А след това да го защитим. Защото успехът не е еднократен. Успехът е постоянство.“
Йоанна вярва, че спортът е нейният въздух, а мисията ѝ – да вдъхновява.
„Има причина Бог да ме е пратил по този начин. Имам мисия – да мотивирам хората, да давам най-доброто от себе си. Чувствам се цяла, когато показвам, че мога да постигам повече и повече.“
Снимка:
Евгений Милов
Днес, когато тренира във фитнеса или на стадиона, хората често я спират и ѝ казват: „Радваме се, че правиш всичко това.“
А тя просто отвръща: „Не правя нищо различно. Просто живея живота си.“
Йоанна – момичето с ръка и половина, което тича с цялото си сърце.
Защото всеки дефицит може да бъде превърнат в предимство.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
