Съществува ли професия "фен с калпак"? Да! И още как. Образът на героя ни е един от най-атрактивните и колоритни сред волейболните запалянковци, както в Европа, така и по света. Срещаме ви с Георги Христов - решил преди години, че където и да подкрепя българските отбори по света, не трябва да остава незабелязан.
„Ходейки по чужбина, винаги сме се старали българските волейболни запалянковци да покажем, че сме весели, непринудени и иновативни. Реших, че трябва да изглеждам по-внушително, трябва да приличам на Филип Тотю, на Крали Марко. През 2010 г. си бях купил някакво калпаче стригано, имах и тъпанче от Турция. Плахо въоръжение, но това беше в началото.“, разказва Христов.
Освен един от най-обаятелните привърженици, Георги е и председател на националния волейболен фен клуб.
„Всичко започна през 2009 г. след едни силни години за нашия мъжки национален отбор. Столицата на волейбола беше Варна, изключително добра публика. Тогава група запалянковци извън Варна, без да се съобразяваме с местните, решихме да се присъединим и отидохме да гледаме европейския шампионат. Стигнахме до финалната четворка в Измир, имаше организиран автобус от федерацията и мисля, че и ние помогнахме за спечелването на последния значим медал на голям шампионат. Опознахме се в боя.“
Националният фенклуб винаги е посрещан с огромен интерес на всяко кътче по света, но където се появяваме за първи път, винаги има стъписване.
„Трябва да ви кажа, че ние сме толкова интересни и занимателни. На световното през 2011 г., на втория мач, останал сам – аз си се държах все едно целият фенклуб е с мен. Байраците си ги разпъвам, пеем химна и по едно време гледам малко италианци, и викат "Българи - юнаци!". И в един момент станахме 10-15, само защото сме интересни и занимателни."
Неизменна част от екипировката на привържениците са тъпаните и тромбоните.
„Най-интересното е, че докато разберем, че кожите на тъпаните имат различна дебелина, различна издръжливост, ние купувахме от най-евтините. Обикновено след някой гейм или максимум мач, трябваше да сменяме тази кожа. Хората, които ни снабдяват с нея, видяха какво се случва и ни предложиха истински кожи. Казаха, че по принцип това не са професионални кожи, като добавиха, че дори във филхармонията не използват такива, но явно ние сме решили да издевателстваме над тях и това е единственото нещо, което може да издържи на ударите ни. По-неприятното нещо обаче за противника са тромбоните. Бих казал, че много пъти сме помагали, като трябва да кажа, че женските отбори по-лесно се поддават на манипулации с тромбони и тъпани.”
Където е отборът, там са и те. Обиколили стотици места и преживели хиляди емоции.
„Един от най-хубавите ни моменти е победата над Полша на родна земя. Обръщайки от 0:2 до 3:2, изхвърляйки поляците от финалната фаза. Тогава беше битка между Давид и Голиат, нещо подобно се случи. Ние бяхме 30 фена срещу 8000. Битката беше не само на терена, но и по трибуните. След успеха срещу съперник считан за фаворит, ние изпитваме неописуема гордост, нямате представа как излизаме от залите. Както казваше моя баба, изразявайки се за човек, който ходи малко надуто – „оди малко като петел на греда“, та и ние малко така след хубави победи – ходим като петли по греда.
„Имаме прекрасен спомен и с нашите момичета. Може би този, за който най-много се сещам – е европейското в Азербайджан. Озвучителят имаше навик да пуска по една песен от всяка страна, съвсем изненадващо и за нас зазвуча "Бяла роза". Ние, без да се замисляме, се хванахме на едно импровизирано хора на трибуните, това направиха и момичетата. И през тези 4-5 минути, докато трае хорото, хората в залата бяха изпаднали в захлас – хоро на терена, хора на трибуните.“
Извън залата фен клубът има своите традиции.
„След като са приключили мачовете, се прибираме да ближем рани или да празнуваме. Обикновено в тези апартаменти, които наемаме, си имаме дежурен по приготвяне на вечерята. Аз готвя леща, от олимпийските игри в Лондон съм известен, че правя най-хубавата в чужбина. Трябва да ви кажа, че за големи шампионати ние винаги пътуваме с коли, независимо дали турнирът е на 1000 или на 2000 км, и винаги си слагаме по една каса с ракия, защото всичко се намира в чужбина, но ракия – не.”
За българските национални отбори предстои вълнуващо лято. Женският национален отбор ще бъде домакин на европейско за първи път от 20 години, а мъжете ни ще трябва да дадат отговор – могат ли отново да бъдат сред водещите сили. А, Георги иска нещо простичко: "Аз си пожелавам българските волейболисти, българските запалянковци и българските момичета да изживеят радостта от битки за медалите и при момичетата, и при момчетата."
Сега Христов и компания тръпнат в очакване на финалите на Златната лига в Русе този уикенд. Мачовете на "лъвиците" можете да гледате пряко по RING и на сайта btvnovinite.bg на 19 и 20 юни.
