В Седмицата за осведоменост за хранителните разстройства, подкрепена от National Eating Disorders Association (NEDA), гаджето на най-добрия ни тенисист Григор Димитров – Ейса Гонсалес – изля душата си в откровен пост в Instagram, отправяйки силно послание към всички, които водят тиха битка със себе си.
Докато започва нов режим заради работен ангажимент, тя признава, че моментът я е върнал към едно дълбоко и болезнено усещане – колко нестабилно може да бъде чувството за собственото ти тяло и как, като на влакче на ужасите, можеш да се чувстваш несигурен в кожата си. И колко дълго може да продължи тази битка.
View this post on Instagram
Болката започва рано – след смъртта на баща ѝ. Мъката прераства в депресия, а депресията – в компулсивно хранене.
„През по-голямата част от живота ми връзката с тялото ми беше сложна. Започна в ранна възраст, след внезапната смърт на баща ми, когато се справях с депресията, като се хранех компулсивно – опитвайки се да успокоя болката, която не бях преработила. На 13 години бях качила 15 килограма почти за една нощ, борейки се едновременно с мъка, пубертет и объркване.
На 15 години внезапно се озовах в полезрението на обществеността. Всеки образ беше анализиран, всеки детайл – критикуван, а всички сякаш имаха мнение – за тялото ми, за това коя съм и коя трябва да бъда. Това ниво на контрол естествено подхранваше дълбока дисморфия (синдром на изкривеното огледало).
Станах обсебена – постоянно се претеглях, измервах стойността си в килограми и се питах дали загубата на още ще накара хората да ме харесват или ще ме накара аз самата да се харесвам.“
„То така и не дойде. Вместо това мненията се умножиха. Това, което смятах за сила – да се оформям в това, което другите искат – се възприемаше като слабост. Поддадох се на шума и се почувствах по-празна от всякога.“
Най-ценният урок от този болезнен път е осъзнаването колко мощен може да бъде умът – и в разрушението, и в изграждането.
„Единственото нещо, което научих от всичко това, е колко мощен може да бъде умът и колко много можем да се променим, когато насочим волята си в правилната посока. Същата енергия, която влагате, за да се свиете или да се приспособите към стандарта, може да бъде използвана, за да изградите това, което наистина мечтаете да бъдете.
Днес, като пораснала жена, избирам себе си. Това не беше лесно пътуване и то все още продължава. С времето, докато тялото ми носеше тежестта на преживяванията ми и ми „говореше“, приоритетите ми се промениха. Силата му сега служи на различна цел.“
„Станах дълбоко отдадена на това да давам любов на тялото си – да го подхранвам с грижа и уважение. Гордея се с това къде съм и с упоритата работа, която беше необходима, за да разчупя старите модели.
Надявам се, че всеки, който чете това, знае, че да избереш себе си и да уважаваш тялото си по правилния начин е много по-смислено, отколкото да се опитваш да бъдеш харесван от другите. Не обичам да се преструвам, че пътят е приключил – той е труден и сложен. Но никога не е твърде късно“, не крие емоциите си мексиканката.
