на живо

Симеон Николов пред bTV: С Алекс трябва да удвоим постиженията на баща ни (ВИДЕО)

В България си е най-добре, откровен е разпределителят на България след половин година в САЩ

Ако ви трябва пример за израза "Крушата не пада по-далеч от дървото", то волейболното семейство Николови са повече от ясен пример за това.

След бляскавата си кариера в пет държави, пет пъти шампион на България, с бронзови медали от световно, европейско и Световна купа, а вече президент на волейболен клуб и с издадена автобиография, Владимир Николов може да е спокоен. Той и съпругата му Мая, също бивша волейболистка, оставят спорта в сигурни ръце - на тези, които преди години с пръстчета си са обхващали само върха на показалците им.

Снимка: bTV
21-годишният Алекс и 18-годишният Симеон от години вървят по своя път. А както се оказва – Алекс задава посока, която вторият син във фамилията следва, но със собствен почерк.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

В първото си завръщане, след като продължи образованието си в щатския университет Лонг Бийч, Калифорния, Симеон говори пред bTV, а малко след като камера изгасна, се върна към тренировката с тима на Левски.

Да напуснеш семейството си и зоната си на комфорт, не е лесно, но понякога решението идва по естествен начин...или пък когато си видял от батко си.

"Отидох в Америка преди три години да гледам брат ми. Усетих наистина обстановката, волейболната културата, която имат и беше нещо, което исках да пробвам. Лонг Бийч проявиха така интерес към мен и нещата станаха", припомня си плеймекърът на националния отбор.

А Симеон бързо показва, че гласуваното му доверие не е напразно. Още първата седмица взима акъла на треньори и съотборници в тренировъчната зала.

И то на място, в което фамилията "Николов" не е непозната – преди 4 години по-големият Александър, сега част от италианския Лубе Чивитанова, пристъпва прага на университета и както се вижда, отъпква пътеката за Мони.

"В началото беше малко трудно, с хората, с времето, с часовата разлика. Но се свиква и успях да покажа на какво съм способен. Веднага ме оцениха и беше много радостно", разказва за адаптацията си разпределителят.

Носталгия обаче винаги има, а споменът за публиката в зала Левски е още пресен.

"България липсва много. Даже много се зарадвах, няколко дни преди да се прибера. В България си е най-добре, ако трябва да съм честен.

Чувството, което изпитахме заедно с отбора миналата година, когато повече от веднъж залата беше препълнена... това е уникално и нещо, което те мотивира и те кара да искаш да тренираш още повече и да идват успехите, за да могат да идват тези хора и да се наслаждават на волейбола", вълнува се Мони.

Американската действителност

"Във волейболно отношение системата на игра, която имат американските отбори, е много организирана, много е подредена, хората са много мили и помагат. Приятно е да си около тях и да се общува.

Обстановката вътре в отбора всеки път е позитивна – нещо, което невинаги е така в България и техните методи на развитие са различни от нашите, но са ефективни със сигурност. В Европа малко повече натискаш, искаш по-бързо резултати, не си толкова търпелив. Различна култура и различни държави."

Той обаче не е сам в Лонг Бийч на Западното крайбрежие и това му помага. В университета са още Александър Къндев, Георги Бинев и Лазар Бучков.

"Щях да се справя, но и ми носи спокойствие, знаейки, че има още трима българи. С двама от тях даже живея. Така че е радващо, малка част от България да е с теб в Америка. Помагаме си и е радващо, че сме заедно."

Що се отнася до представянето на 20-годишните ни национали на европейското в Сърбия през септември, синът на Владимир Николов си е извадил своите поуки. Тимът ни завърши на второ място.

"България е много близо до върха на европейската сцена. Франция наистина бе по-добрият отбор и заслужаваше да ни победи, но ние бяхме близо. Това беше най-големият ни шанс да отмъкнем титлата. В крайна сметка по-добрият отбор спечели. Единственото, което можем да направим, е да тренираме повече, за да ги настигнем", анализира Николов-младши.

И на хиляди километри от дома, той не спира да следи "сините".

"Когато Левски има мач, ставам по-рано заради часовата разлика, пускам на телефона и гледам. Радващо е, че спечелиха дори само един мач в Шампионската лига. Все пак Шомон е отбор с история, с доказани играчи", горд е Мони.

Започнал годината с контузя, ключова част от Левски за поредната шампионска титла, с трофей от Балканиадата в Сърбия и завоювал сребърните медали на европейското с националния отбор, Мони прави равносметка:

"Трудна, но успешна година. Надявам се 2025-а да е още по-добра и всяка година след това да израствам като играч и като човек, и всяка година да е по-добра от предишната. Мечтая един ден да играя в Италия, да! Надявам се да дойде това време, но сега мисля само за сезона в Америка и после – на националния отбор. Надявам се да дойде скоро."

Случвало се е, признава, името на баща му да му тежи, но не мисли какво пише на гърба му.

"По-скоро не го мисля заради баща ми, а заради мен. Защото неговото волейболно време да се доказва, свърши. Мисля, че много успешно успя да се докаже. Сега е ред Алекс и мен да го защитаваме това име... Не всеки човек може да се похвали, че баща му има книга. Така че каквото е направил баща ми, се надявам аз и той да удвоим."

Топката е подхвърлена. 1, 2, 3 крачки. Миг във въздуха и сервис с огнен удар. Каквото е и желанието за успех на братя Николови – напред, високо, с плам!

Снимки: LAP.BG; https://www.instagram.com/mnikolow1; https://www.instagram.com/volleyballworld/

Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER

Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM

Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK 

Тагове:

@