"Неманя Видич" - име, при чието споменаване все още треперят едни от най-добрите нападатели в света. Сърбинът направи впечатляваща кариера и остава в спомените на феновете и на любителите на футбола с безкомпромисната си игра, себераздаването на терена, желанието за победа, интелигентната си игра.
Извън терена той е лъчезарен, усмихнат, приветлив и няма нищо общо с образа на онзи намръщен балканец с фланелката на Манчестър Юнайтед. Видич прекара на "Олд Трафорд" 9 сезона - от 2005 до 2014 г. Той стана 5 пъти шампион на Англия, спечели Шампионската лига през сезон 2007/2008, носи капитанската лента на един от най-обичаните отбори в цял свят, два пъти стана Футболист на сезона на Висшата лига - 2009, 2011 г.
В неговото съзнание всичко това е... бонус. Дори след години на терена, той признава, че мечтата си е сбъднал, когато е бил на 19 години! С екипа на сръбския Цървена звезда.
Видич е роден в Ужице - град в Западна Сърбия, в семейството на Драголюб и Зора. С брат му Душан започват да тренират в местния клуб.
"Баща ми беше луд по спорта: футбол, баскетбол. У дома гледахме само спорт, така че не се изненадвам, че станах футболист. Започнах пред блока, както всички деца в моя квартал. Това бяха първите ми стъпки. Мечтата ми беше да играя за Цървена звезда. И я постигнах на 19. Вкарах гол срещу Партизан. И мечтата ми приключи.
Спомням си, че ми отне около година. Излизах, забавлявах се, защото нямах мечта. Трябваше ми време да разбера как да си поставя нови цели, да предизвиквам себе си и да се доказвам още. Преминах в Спартак Москва, а след това, разбира се, в Манчестър Юнайтед. Беше труден път. Сега всички виждат добрите неща. Но имаше много трудни моменти. Контузии, периоди със слаби мачове – както при всички в живота. Но беше страхотно пътуване. Научих много. Живях в различни държави. Бях в Русия, Италия, Англия. Не само като играч, но и като човек научих много през тези 18 години в чужбина", споделя той.
Видич е легенда на Цървена звезда, като играе в белградския клуб от 200 до 2004 г., а преди това е част от школата. Той успява да спечели доверието на ръководството, да носи капитанската лента и да остане завинаги в историята на клуба с гола си в дербито.
Знаете ли, че Неманя Видич е можело да играе в... Ливърпул? Едва ли ще разберем как би се развила тогава успешната му кариера, ако не беше онова обаждане на сър Алекс Фъргюсън, в което той го кани на "Олд Трафорд". А въпросът е зададен много, много бавно!
"Преди да отида в Юнайтед, преговарях с Ливърпул в продължение на няколко седмици. Тогава Алекс Фъргюсън ми се обади. И след три дни вече бях в Манчестър. Той действа много бързо в преговорите. Попита ме само едно: „Искаш ли да играеш за Манчестър Юнайтед?“ Каза ми го много бавно, за да мога да го разбера, защото тогава не говорех добре английски. Отговорих: „Да!“ И това беше. След три дни бях в Манчестър и подписах договор.", разказва сърбинът.
"Фъргюсън ми беше като баща. Не само за мен, но и за всички в Юнайтед. Той беше тази бащинска фигура. Като треньор и мениджър винаги обичаше да развива играчите. Развиваше отборите. Не беше треньор, който „купува трофеи“. Вижте само колко играчи е изградил – Уейн Рууни, Райън Гигс, Пол Скоулс, Рой Кийн… много са. И отново – Кристиано Роналдо, който дойде едва на 17 години. Той управляваше един от най-големите клубове в света и въпреки това даваше шанс на младите. Малко треньори го правят. Мисля, че той е последният треньор с такъв подход. А когато имаш такъв подход, трябва да си внимателен с младите. Да се отнасяш добре с тях, да им даваш всичко, за да се развиват, и да ги подкрепяш в трудните моменти. Всички имаме трудни периоди, а той беше там – да ни води и да ни помага да ги преминем. Аз и днес го уважавам – не само като треньор и мениджър, но и като човек. Казах вече, че съм научил много от различните държави, но научих много и от него. Животът е кратък. Трябва да даваш най-доброто от себе си, да работиш здраво – това е пътят към успеха", категоричен е Видич.
И до днес сръбският защитник помни заявката на 17-годишния Кристиано Роналдо в съблекалнята на Юнайтед. Именно там отива той след дебюта му за Спортинг Лисабон.
"В съблекалнята го попитахме: „Каква е мечтата ти? Какъв искаш да станеш?“ Той каза: „Искам да бъда най-добрият футболист в света.“ И всички започнаха да се смеят. А той каза: „Не, не ме разбрахте – най-добрият футболист в историята изобщо.“ Това е мечта, която никога няма да изпълни напълно.
И днес още играе. Иска да докаже, че е най-добрият, защото иска да вкара повече голове от всички. Този вътрешен двигател – тази ранна детска мечта – го кара да продължава да се бори. Не става въпрос за пари. Той има всичко. Но продължава да тренира, става рано сутрин, ляга навреме. Това е нещо, върху което трябва да се замислим. Каквото и да правиш – футбол или каквото и да е в живота – трябва да си поставяш високи стандарти и големи цели", разказва бившият защитник.
За никой не е тайна, че Видич е в страхотни отношения с Димитър Бербатов. Двамата с бившия български национал играха заедно в Манчестър Юнайтед 4 години, а и днес често са съотборници в демонстративни мачове.
Началото обаче не е толкова приятелско.
"С Бербатов първо играехме един срещу друг. Той беше в Тотнъм, аз – в Манчестър Юнайтед. Спомням си първото нещо, което направи – ритна ме отзад и каза: „Сърбин, как си?“. Това е първият ми спомен с Бербатов. После играхме заедно повече от четири години. Фантастичен играч. Какъв футболист беше само! И страхотен човек. Седях до него в автобуса. Имаме толкова много хубави спомени. Печелихме трофеи заедно. Споделяхме идеи за футбола. Той разбира играта по различен начин от мен. Аз съм защитник – винаги съм мислил как да се пазим, как да защитаваме. А той обичаше да се наслаждава на играта, обичаше да твори, да създава специални моменти.", казва Видич и добавя:
"Спомням си в Юнайтед, когато пътувахме в автобуса за мач, започвах да говоря с него, а той ми казваше: „Сърбин! Млъкни! Не мога повече да те слушам.“ В автобуса винаги беше с книга или с компютъра си. Обича филмите и книгите. Когато чете, аз винаги се опитвах да му задавам въпроси за щяло и нещяло. А той ме гледаше: „Сърбин, чета книга.“ Така се шегувахме един с друг. Бербатов е интелигентен човек, с него винаги е забавно. Той е моят български брат"
А как се играе футбол по време на бомбардировка? Каква роля има семейството в живота на Видич? И как продължаваш напред, когато най-добрият ти приятел умира в ръцете ти?
Неманя Видич ще разкаже в предаването "Тази неделя" на 26 април.
