Роберто Баджо искаше да спаси италианския футбол. Вместо това го накараха да млъкне. 900 страници. Година работа. И един проект, който така и никой не прочете...
Днес Италия преживява унижение след унижение — пропуснато трето поредно световно първенство, оставки на върха на федерацията, разпадаща се система и заплахи страната да загуби домакинството на Евро 2032 заради остарели стадиони. Паника и хаос.
И въпросът, който всички си задават: как се стигна дотук?
Отговорът може би лежи в едни забравени 900 страници.
Още през 2010 г., след катастрофалното представяне на световното първенство, Роберто Баджо поема ролята на технически директор с ясна мисия — да спаси основите на италианския футбол. Само шест месеца по-късно той представя мащабен план със символичното име „Обновяване на бъдещето“.
Баджо предлага федерацията да поеме контрол върху близо 100 тренировъчни центъра в страната. Цел: 50 000 мача годишно за откриване и анализ на млади таланти. Национална база данни за всеки футболист. Нова система за обучение на треньори. Постоянен контакт между федерацията и школите и най-вече - край на остарялото мислене.
Според него италианският футбол е обсебен от тактика и е забравил най-важното — техниката и индивидуалността на играчите.
Отговорът на федерацията? „Това е твърде радикално.“
Докладът не е обсъждан сериозно. Не е анализиран. Не е приложен.
Просто е оставен да събира прах.
Баджо чака пет часа, за да получи 15 минути време за представяне. Обещават му 10 милиона евро. Пари така и не идват. Подкрепа — също.
„Не ми позволиха да работя“, казва той по-късно.
След това си тръгва. Години по-късно той признава нещо още по-шокиращо: „Докладът дори не беше прочетен.“
Днес реформите пак са на дневен ред. Паниката пак е реалност. И въпросът звучи по-силно от всякога: какво щеше да бъде, ако бяха послушали Баджо?
