Кубрат Пулев показа пред колегите от "24 часа" част от подготовката си преди двубоя срещу поляка Анджей Вавжик през декември в Щатите.
Кобрата има чин лейтенант от българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от 1950-те и 1960-те години Венко Пулев и Христина. Стотици са титлите му.
- Кубрат, намираме те в залата за тренировки, а вече е тъмно, как се чувствате преди битката?
- Вълшебно се чувствам. Така казвам на винаги, когато ме питат този въпрос. Смятам, че хората трябва да оценяват важните неща. Да знаят, че тук на земята не живеем по 5-6 000 години и няма нужда от толкова егоизъм, от постоянни стойки и егото винаги да върви преди всичко останало. Затова казвам винаги, че се чувствам вълшебно, перфектно. Не че при мен всичко е блестящо, но когато го виждаш по този начин, то започва да се случва така. Защото всеки миг е важен с нещо. Миговете са много, всеки ден е важен в настоящето. Защото после всички гледаме снимките си и казваме: "Ей, колко хубаво е било!". Но...е свършило, а може и да не сме го оценили. И това ще е полезно на хората да го чуят, на пет човека да помогнем по някакъв начин, за мен ще е от значение.
- Говориш като мотиватор. Шампионката Ивет Лалова също има подобни срещи с хора, на които говори за успеха и как да го постигнем.
- Да, хубаво е шампиони като нея да ги питат не обикновените, обичайни кухи въпроси, а как минава през трудностите, защото тя е един от професионалистите в България, от който трябва да се вземе нещо, не просто да я оставим, като много такива, да си "отидат" по инерция в канала. И тя, и аз сме отдали живота си на спорта. Ето аз последно бях във Велико Търново във военния университет, поканиха ме там да изнеса кратка лекция, а тя отиде към час и половина, може да съм отегчил някои, но мисля, че беше интересна, за да имат полза хората от моите думи.
- Тренираш с хора, които са ти близки или си сам на ринга най-често?
Снимка:
Lap.bg
- На ринга съм сам, врата няма. Влиза човек и е сам. Не разчитам на хората, но им се доверявам винаги. Така някак се анализирам, като не го правя съзнателно и всеки път давам кредит на доверие на човека срещу себе си, с който се запознавам. Винаги давам доста повече от себе си. Когато опозная човека, впоследствие вече накланя везната дали този човек ще оправдае моето доверие или не.
- Много ли са те предавали в живота?
- Аз не съм от тези драматурзи, дето ме предават и колко ми е тежко... (Усмихва се.) Не. Много са ме предавали, но аз не обръщам внимание. Ето последно, имам такъв случай с един приятел. Толкова години беше до мен, раздавам се за него, правя, струвам. В един момент имахме едни отношения, а аз обичам да са точни, ясни договорки, и изведнъж договорката се променя по някакъв начин и или обстоятелствата са се променили и трябва да предоговаряме.
Т.е. очаквам от другата страна да ми се каже: "Това не може да се изпълни така, както го говорихме, може да направим така или иначе", а то: "Ами не стана", това не е ок. Реално, като се разберат двама мъже, трябва да си го спазват. Ако има момент, в който да има невъзможност това да се случи, веднага да се изговарят нещата, да се преосмислят, предоговорят.
- И този човек ви е предал и нищо не е казал след това?
- За този човек и приятелите ми се учудваха: "Е, как така - ти се раздаде за него, как ще оставиш всичко да ти вземе?". Аз обаче разсъждавам по друг начин. Благодарен съм на Господ, че за тази голяма сума този човек ми показа, че не струва. Реално аз плащам тази сума като проверявам човека и разбирам, че струва точно толкова. Не повече. А знаете, че каквото може да се купи с пари с пари, е евтино. Дори приятелството. Но аз винаги гледам напред и когато нещо се случва, то не е случайно. Всичко е в основата, в оценката. Това е част от любовта - оценката. Когато оценяваш човека до себе си, винаги ще го задържиш. Много пъти при мен всичко е наобратно на повечето хора. Обратно ги виждам нещата, не предварително, по много различен начин.
- Някога съжалявал ли си, че си се разделил с някого в живота си - приятел, любима?
- Не, не. За много малко неща съжалявам, но аз винаги казвам, че нещата могат да се пресмятат и да се калкулират и тази калкулация показва какво ще бъде близкото бъдеще, далечното не го знаем, но крайната дума е на Господ. Аз обаче винаги ще съм благодарен и на природата, и на всички около мен - семейството, братята, сестрите ми, всичките ми близки. Как да не съм благодарен - аз си пожелавам нещо, намислям си го, и то се случва!
- Е, как? Визуализации ли правиш?
Снимка:
Matchroom Boxing
- Не толкова визуализации, просто го пожелавам от сърце и душа, и то се случва. Сигурен съм, че при всички хора това ще работи. Единствено трябва да помнят какво са си пожелали и да бъдат последователни в желанията си, принципни. Не днес едно, утре друго, вдругиден трето, по този начин объркваме природата или Господ, те за мен са едно и също. Няма как да постигнате нещо, ако всеки ден си пожелавате различни неща.
Така и Бог не може да разбере какво искате, няма как да влезете в контакт с енергията. А когато сте постоянни в нещо, само трябва да се изпълните с търпение и да работите за него.
И след две-три години най-много, то ще се случи. Естествено не мога да си стоя със скръстени ръце и да си казвам примерно: "Аз ще стана шампион" и да гледам готините чували и хубавия ринг без да тренирам. Не, правите стъпките, които зависят от вас. И няма драма. Ако Господ не е решил, не ви се получава, значи това, което искате не е за вас. Иначе ще ви се даде.
- Т.е. това, което ни се случва, е най-доброто, което може да ни се случи?
- Точно. Всеки търпи някакво развитие, еволюция, и се стреми към нея. Дори едно малко дете да срещнете, и от него можете да се научите. Ето аз се уча от моите деца.
- На търпение?
- Да, но и не само. Аз постоянно се анализирам, така човек може да използва дадена ситуация за експеримент от какво би се повлиял и от какво не.
